Златни стихотворения за деца

Златни стихотворения за деца Времетраене: 0:55 мин. Гео Милев Времетраене: 1:16 мин. Петко Р. Славейков Времетраене: 0:57 мин. Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Иван Вазов Времетраене: 1:32 мин. Живот на предела Сал Ракели Времетраене: 1:09 мин. Готварска книга за зареждане на тялото с фибри Д-р Уил Булсевиц Времетраене: 1:19 мин. Основен наръчник Pokemon Времетраене: 0:54 мин. Ти ме повика, живот. Автобиография Михаил Белчев, Албена Атанасова Времетраене: 1:26 мин. Приятната продуктивност Али Абдаал Времетраене: 1:25 мин. Злосторниците Тамзин Мърчант Времетраене: 1:13 мин. Ана: Приказка за климата и околната среда Юстайн Гордер Времетраене: 1:17 мин. Поредица Финансова грамотност за деца с Пеги и Мози Времетраене: 1:54 мин. Винаги ти Саманта Йънг Времетраене: 1:15 мин. Моите знания за градината Волф-Дитер Щорл Времетраене: 1:17 мин.

В тази книга са събрани най-хубавите стихотворения за деца от поетите:

• Петко Р. Славейков;
• Васил Попович;
• Иван Вазов;
• Стоян Михайловски;
• Константин Величков;
• Трайко Симеонов;
• Цанко Церковски;
• Васил Ив. Стоянов;
• Стоян Дринов;
• Стилиян Чилингиров;
• Емануил Попдимитров;
• Чичо Стоян;
• Цоньо Калчев;
• Елин Пелин;
• Дядо Благо;
• Дора Габе;
• Гео Милев;
• Асен Разцветников;
• Веса Паспалеева;
• Йордан Стубел.

Илюстрациите в книжката са дело на Стелияна Донева, Кирил Танев и Спас Спасов.

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Дора Габе е българска поетеса, писател, есеист, преводач и критик, известна още като "примата" на българската поезия. Тя е една от първите поетеси, които си прокарват път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Авторка е на десетки книги за малки и големи, като творбите ѝ са издадени на повече от 15 езика. Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922 г.) и е председател на Българския ПЕН-клуб (1927 г.). Дора Габе живя дълъг и интересен живот, оставяйки след себе си огромно поетично творчество, което се превърна в истински духовен мост между миналото и бъдещето!

Изидора Петрова Габе, както е истинското ѝ име, е родена на 28 август 1888 година в град Харманлък, Добричка област в семейство от еврейски произход. Баща ѝ Петър Габе е публицист и общественик, преселил се от Одеса в България. След като завършва гимназия във Варна, Дора се записва да учи естествени науки в "Софийския университет", а по-късно филология в Швейцария и Франция. Първото стихотворение на бъдещата талантлива поетеса "Пролет" е публикувано през 1900 година в списание "Младина", когато Габе е все още студентка. Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, публикувани в списанията "Мисъл", "Ново общество" и "Демократически преглед" в периода 1905-1906 година, които се превръщат в литературен феномен. В първата си лирична стихосбирка - "Теменуги" (1906 г.) силно се усеща влиянието на сантиментализма, така присъщ и модерен в началото на века. Младата поетеса споделя в нея любовните си преживявания и сърдечни вълнения. Редактор на този сборник е талантливият поет Пейо Яворов, който заедно с приятелството си дава на Дора и първите уроци в областта на поезията.

Дора Габе се отнася към поетите, които не обичат да бързат - те трупат в себе си в продължение на години чувства и вълнения, търпеливо чакайки часа на своята изповед. Втората ѝ стихосбирка, озаглавена "Земен път" се появява дванадесет години след първата и представлява художествена живопис и психография на лиричната героиня, изобразена във време на личностно консолидиране и в търсене на нови посоки в живота. Една от постоянно присъстващите теми в творчеството на Габе е любовта. В някои от стихотворенията, включени в сборника, вече се усеща любовната мъка и сянката на раздялата. В тях са вплетени ревност, гняв, укор към съперницата, гласове на болка и отчаяние. Известно е, че през 1922 година съпругът на Габе - професор Боян Пенев вече е бил запознат и е изпитвал чувства към вечната съперница на Габе в поезията и в личния живот - талантливата поетеса Елисавета Багряна. И двете са считани за примите на българската поезия, обаче както не рядко се случва, са влюбени в един и същ мъж - съпругът на Дора. Странно са преплетени съдбите на тези трима велики творци - по стечение на обстоятелствата Габе остава негова съпруга до края на живота му (1926 г.), а Багряна - любима.

Дора Габе развива активно таланта си в областта на детската литература, като книжки за деца започва да пише след Първата световна война. Първото ѝ детско стихотворение "Катето и Джори" (1921 г.) е включено в "Златна книга на нашите деца" на Александър Божинов. Първата ѝ детска книжка - стихосбирката "Малки песни" излиза през 1923 година. Оттогава поетесата е издала множество сборници с разкази, повести, приказки, стихове, сред които се открояват - "Калинка - малинка", "Зън звънчета", "Бяла люлчица", "Птичи пера", "От слон до мравка" (заедно с художника Илия Бешков). Книгите на Габе за деца от 20^-те до 60^-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора за деца заемат мемоарните импресии, събрани в книгата "Някога". От началото на второто десетилетие до края на 30^-те години Габе обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българска литература в списанията "Съвременна мисъл", "Златорог", "Демократичен преглед", "Изкуство и критика", във вестниците "Слово", "Вестник на жената", "Свободна реч", "Зора", "Женски глас" и др. След 1944 година публикува в литературния и периодичния печат, както и в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги" и др. От 1917 година до края на живота си Дора Габе се занимава с активна преводаческа дейност, като превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки езици творбите на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски и много други. По това време във връзка с преводаческата си дейност тя многократно посещава Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания, като в някои от пътуванията я придружава съпругът ѝ. В късните творби на поетесата - сборниците "Почакай, Слънце" (1967 г.) и "Сгъстена тишина" (1973 г.), както и в ранните, все още присъства темата за живота и смъртта, но тя придобива вече друго звучене: волята и твърдостта на човешкия дух са противопоставени срещу всемогъществото на смъртта. При това тези стихотворения са дълбоко лирични, базирани на личен опит и преживявания. Поетичният език на Габе е емоционално наситен, всяка дума не е случайна, значима е, в него присъстват различни интонации.

Дора Габе умира на 16 ноември 1983 година на 95-годишна възраст.

Издателска къща Пан ООД
София 1124
ул. Цар Иван Асен II №1, вх. 1
office@pan-bg.eu