Ипсилон: На мен ми е напълно безразлично дали някой гладува в Африка или в застрелян в гетото в Южна Америка. Аз не съм там, не живея там. Аз съм добре. Не трябва въз основа на своята уж гузна съвест да се държа така, сякаш изпитвам съжаление към някой нещастен човек на този свят! На когото му стиска, да върви там и да помага. Замини за Рио и се грижи за младежите в предградията, замини за Африка и изкопай кладенец. Направи нещо, а не говори тук, в Централна Европа, с дебелия си бирен корем за това колко бедни били малките деца в Африка! „Nutella Town“ е почти като приказка. Рап приказка, в която се сменят младежите, но ... |
|
Това е истинската история на Стефан К. и Вили Г. Ноември 1941 година. От повече от две години Полша е окупирана от немския Вермахт. Когато младият поляк Стефан една нощ броди из тъмния Торун, среща Вили, момчето с големите кафяви очи, изящно изваяния нос, чувствените устни... Вили е немски войник. Двамата се влюбват един в друг. Когато Вили е изпратен на фронта и Стефан седмици наред не чува нищо за него, той му пише писмо. Едно съдбоносно любовно обяснение... „Онова, което Луц ван Дайк използва като първооснова в писателската си дейност, са реалните човешки съдби и събития, исторически или съвременни. Той пише в ... |
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
Превърналият се в класика филм-мюзикъл от 1972 година "Кабаре" на Боб Фоси е създаден по мотиви от новелите в книгата "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд . "Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа "Берлински дневник". Прочутата фраза от този роман - "Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице. Наричан "Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва ... |
|
Пиесата "Троцки в изгнание" трябва да се разглежда като опит на Петер Вайс да коригира марксисткото описание на историята, в чиито анали личността на Троцки е изтрита. В съпоставката между Ленин и Троцки него го интересува какви са мотивите, които карат историците да представят една личност като герой, а за друга просто да се постараят да изчезне. В своята пиеса Петер Вайс се придържа стриктно към историческите факти. Целта му обаче е да актуализира тематиката и да критикува авторитарния сталинизъм на своето време. Заради това в пиесата има постоянно паралели със съвременната му действителност. Г. Олерих ... |
|
Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост – а само това вече е достатъчно сложно и комплексно.” – така смята Роланд Шимелпфениг. Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на режисьорите. Но тъкмо ... |
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
Това е една фиктивна история на основата на реални факти от генната технология, както и на биографични мотиви от живота на Марлене Дитрих. Така се представени с много ирония възможни и невъзможни желания и реалности. При това се търси отговор на въпроса дали нещо може да бъде полезно или не. Напълно неочаквано един на пръв поглед перфектно клониран мит не се подчинява на това деление. Дали причина за това са гените, или просто човешкото отношение към манипулацията? Това е драматургичен текст на Иза Хохгернер , който показва как мечтите и спомените определят действията и поведението. Когато те се сблъскват помежду си, ... |
|
Един по-различен поглед върху съдбата на любимата на Орфей. Евридика: Най-силното нещо е да не те обичат и ти да не обичаш. В този монолог "Black Flamingo" представя погледа на Елфриде Йелинек към съдбата на Евридика, за която малко се говори в многократно разказвания мит за Орфей, за да вмъкне в нейния разказ много теми от живота на една съвременна жена творец с нейните болки и вълнения. Монологът е написан през 2013 г. и е поставен за пръв път още същата година в Бургтеатър, Виена. Австрийската носителка на Нобелова награда за литература за 2004 г. Елфриде Йелинек е родена през 1946 г. В момента живее ... |
|
Кла, учител по религия от Енгадин, решава да прекара една зима в Истанбул. Той е получил стипендия, за да работи върху изследване свързано с Константинополската мисия на Николай от Куза. Но той е в Истанбул и защото има нужда от рефлексия по отношение на собствения си живот. След среща с младия турски сервитьор Баран двамата се потапят в града: скитат из уличките и пазарите, седят край морето и в кафенетата, посещават заедно хамам. В разговорите им късносредновековният свят с неговото разделение на Източна и Западна църква се сблъсква директно с културно разделения Истанбул на настоящето. По време на таен дервишки ритуал, ... |
|
Австрийската носителка на Нобелова награда за литература за 2004 г. Елфриде Йелинек е родена през 1946 г. В момента живее като писателка на свободна практика във Виена, Мюнхен и Париж. Носителка е на многобройни литературни награди. Авторка на множество пиеси. В тази драма издателство Блек Фламинго представя погледа на Йелинек към едно жестоко престъпление и съдбата на една съвременна Гретхен, чийто живот се отличава съществено от описаното от Гьоте. Но тук има разказани още много теми от живота на една млада жена с нейните жестоки болки и вълнения."Трябва да научим жените да ръководят? Имаме всички основания да ... |
|
Лукас Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства за мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота извежда Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Берфус в поета сред театралните автори. ... |