"В късната пролет на лятото – в най-ненужния миг свобода – хвърлям думите свои на вятъра, както другите шведска- хляб по вода. И се мисля добър в умна притча, и съм пламък изправен в свещта – съвършенство, което обича ранната зима на есента." ... |
|
|
Томът съдържа разкази (1959 - 1965 г.). ... "Събрани съчинения - Том 1" проследява първите стъпки на писателя в литературното поле. Още първата му книга "Сърцето бие за хората" е забелязана от литературната критика, която тепърва ще се лута в търсенето на определения за литературата на Радичков. От работата като журналист, перото му го отнася в сферата на художественото писане. И ако в първите три сборника той може би има известни колебания за собствения си почерк, то "Свирепо настроение" е онази книга, която дава на българската литература и на самия автор знак за началото на съграждането на ... |
|
|
777 питащи куплетчета. ... Дядо Пънч има и друго име - Панчо Панчев. Но то е за майките и бабите, бащите и дядовците. Защото той е писател не само за деца. За малчуганите (с които често се среща в детски градини, училища и читалища) е съчинил стотици гатанки, много стихотворения и приказки (за четене и за театър), дори един малък роман - "Дневник на слончето Моди". Повечето от тях са издадени в десетки книги и книжки. За големите пък е писал главно пиеси, играни у нас и в чужбина, но също и разкази, басни, смешки и какво ли не още. Роден е в София на 17 ноември 1933 г., завършил е театрознание, работил е в ... |
|
|
"За повечето от вас тази книга ще е истинска изненада, за което ви завиждам. Моите житейски пътеки обаче отдавна са се кръстосали с тези на "Ивката" и за мен е повече от ясно, че е той е изкусен разказвач, отличен анализатор, проникновен наблюдател и тънък психолог. За пеенето и правенето на шоу дори няма да говоря - там Господ му е дал талант. А тази книга е истинско реалити за "калъфа на живота", и от него авторът вади това, което ни се е паднало, за да ни даде реални уроци как да се справим с проблемите на ежедневието. Всъщност, излъгах ви! И аз научих нещо важно от уроците на Иво: Щастието не ... |
|
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
|
"С години все се скитам по света и не усетих кога обиколила съм земята в търсене да срещна по света поне една душа позната. Една душа, която да ме върне към дома, към свидната ми, родна стряха и с нея хляба си да споделя, замесен с мъката на сиромаха. Щом в гостоприемството на чуждата страна, заобиколена от светлинните реклами, аз през сълзи си видях пак родната земя през гори, морета, океани." ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
|
"Исус обявява настъпването на Царството Божие и в края на Откровението св. Йоан го описва като град - новия Йерусалим, който той вижда да слиза от небето. Този нов Йерусалим очевидно е символичен: той е изражение на трансформациите, които хората трябва да осъществят в себе си, за да образуват заедно идеалното общество, в което всички ще живеят в братство и мир. Макар то все още да не е осъществено в света, всеки може още сега да вкуси от неговия благослов, като работи, за да се превърне той самият в такъв нов Йерусалим." Омраам Микаел Айванов ... |
|
|
Открийте как храната помага на тялото да се предпази от множество болести и да се самолекува. ... Отдавна подценяваме силата на тялото да се променя и възстановява. В своята революционна книга д-р Уилям Ли напомня за тази наша способност с безброй доказателства. Той описва над 200 храни с почти вълшебни свойства: те могат да изтощят рака от глад, да намалят риска от деменция и да предотвратят редица болести. "Храната като лек" не ви казва кои храни да изключите, а кои храни да включите в менюто си, за да бъдете здрави. Храни като сливи, хляб с квас, зехтин, канела, черен боб и други са леснодостъпни, а имат ... |
|
|
Книгата съдържа цветни фотографии."Това не са трохи по пътя, които събираме, а цели комати хляб, които авторът щедро споделя с нас. Чудесно е, че след като са отлетели във времето по радиото, сега са събрани в книга и човек може отново да пътува с тях, за да възкликне Така е в Лондон." Ива Тончева "Като фасети от стъклопис, събрани в художествена мозайка, тези работи напомнят Парижките картини на Бодлер ." Ани Илков ... |
|
|
"Можеш да изнесеш Библията от църквата. Можеш да изнесеш учение. Но не можеш да изнесеш чашата Христова. И затова не може да има self-made-Church, самопроизвела се църква, която ентусиасти изграждат от историческата и онтологическата пустота. "Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб. (1 Кор. 10:17)"И така, наистина ли Православието е по-лошо от протестанството? Наистина ли Православието се крепи само на инерцията на традицията и само не осъзнава живота си и практиката си? Наистина ли православните (както казват протестантите) само целуват Евангелието, а не го ... |
|
|
Данните за българското кулинарно изкуство са твърде оскъдни. Намерени са пергаментови свитъци, в които хлябът е наречен "основа на живота на българина". Вероятно по това време той е бил една от малкото храни на неговата трапеза, която е трябвало да се приготвя специално, за разлика от продуктите, които са вземани направо от природата. С годините се прибавяло по нещо и трапезата се обогатявала и разнообразявала, но хлябът и до днес заема почетно място на нея. Местоположението на България, както и климатичните условия предопределят голямото разнообразие на продуктите, използвани в традиционната ни кухня. Тя се ... |
