От болката ми е светло

"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през палитрата на нейния талант. А тя владее цветовете на истината."
Ива Спиридонова

"Цвета Иванова е поет. Дори извън смисъла, който носи определението. Тя разказва за просторите в живота, за раждането на детето, за сънищата в детството, за топлото в лятото, за светлината в природата, за всяка севда у всяко сърце. Нарича знанието сияние, рисува дома ни до най-незабележим детайл, така че отново да пожелаем да се завърнем в него, ако сме се отдалечили от глупост или заради странство, позволява на героите си да пускат своите закъснели хвърчила в небето, мълви с любов за силните любови и с болка за болките в тях - завършени и определящи всеки следващ ден; за свещеното, за черквата, за вярата в съществуването ни, за прераждането и вярата след смъртта. За завета. Признава за всички свои срещи с чудовища и определя себе си за такова: "Аз съм кошмарът на вашето стъклено щастие." Тя нищо не изопачава, никого не обвинява, не кълне, не хули, не обижда. Не в книгите, не в езика - от отражението в огледалото ни говори. Тя е нас и напомня защо сме се родили човеци. И че нищо човешко не ни е чуждо, не защото суетата ни привлича и суетата ни обезобразява. Защото ние сме суетата. Не философства с перифрази, а създава философия. И обича с всяка своя дума."
Симеон Аспарухов

Библиотека България 2022 ООД
София, п.к. 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 33, вх. Б, ет. 4, ап. 24
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Справедливо изглежда
Просто делничен ден
Среднощно
Изплакано стихотворение
Баща
Монолог пред едно куче
Земетръсно
На баир лозе
Погледни ме, Зографе
Дом
Преди да се събудя
Ако няма щурци
Родено в тъга
Нежелани издънки
Огънче?
Дъждовно
Поспи, Мария
Защото
И тъгата ще стане река
Пасторално
Гмуркане
Не ми казвай
Белите копита
Плавници
Светът не е за единаци
За световете ни
Целувката на лудостта
Търкул-търкул щастие
Гладното сърце обича шум
Сън
Бащината ми къща
Ако махнем тръните от розите
Двете с мама
Деменция
Детски дом
Монолог на една майка
Кардиостихотворение
Постеля от любов
Трябва само...
Аз само го записах
Чупливо стихотворение
Спасение
Обедняване
Пречупване
Безбог
Светулка
Обезлюдено
В очакване на празника
Неизбежно
Когато се върна
Не е от този свят
Блаженство
След лятото
Ръцете на художника
Още е лято
Вариации на любовта
Когато завържа посоките
Разчитане на йероглифи
Атавизъм
Сладък хляб
Имало някъде, някога
Приятели
Животът
Слънчева облачност
Неделята
Хайде!
Люлка
Сляпа неделя
Две думи
Въздух
С това