Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Кое е за предпочитане, да живееш със спомените и миналото или да тънеш в мъглата на забравата и да гледаш само напред? Възможно ли е един човек, цял един народ, да забрави поуките от преживяното, които освен болка, носят мъдрост и сила? Римляните са си тръгнали. Британия тъне в разруха. Но поне войната, опустошила страната, е останала в миналото. Въпреки опасностите, едно възрастно семейство поема на пътешествие в мъглата с надеждата да намери сина си, когото не е виждало от години. Ала открива забравените истини за паметта, за любовта, за войната. Силни, разтърсващи, безпощадни. След 10 години мълчание Казуо Ишигуро , ... |
|
|
Романът "Епос за водата" е митологически пътеводител до потопа и след него. В основата на творбата стои водата - като условие на живот, мъглата - като заблуда, потопът - като последица, а сълзата се превръща в твърдо тяло, за да остане свидетел на покаянието. Книгата представлява метафора за водата, като символ на опрощението, но също така и като сатира ма модерното общество, която потопява старото и така дава възможността модерния стил на живот. За да съхрани символиката, Халилович започва повествованието на своя символичен Адам от неговия първи грях, минава през потомците, за да завърши с наказанието под ... |
|
|
|
|
|
Книгата съдържа 6 пиеси. В първата пиеса ”Издателят”, автор на книги отвлича един издател. Само така може да му прочете нещо от произведенията си. Отначало издателят не иска да слуша. Той отдавна е престанал да гледа на книгите като нещо ценно. За него е по важна печалбата. Но накрая решава да издаде книгата на писателя. Втората пиеса се нарича „И слезе господ на земята”. Тук се разказва за три семейни двойки, които излизат на излет в планината и се загубват в мъглата. Тогава се появява един пастир, който се смята за Господ. И те го подлагат на съд, тъй като според тях господ много грешки е направил на земята. Накрая той ... |
|
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
|
|
По улиците на гетото в Прага, прегърнати в мъглата на миражи и сънища, бижутерът Атаназиус Пернат тръгва по дирите на митичния голем. Появяващото се веднъж на 33 години същество отключва след себе си вихър от халюцинации и видения, които се смесват с реалността на призрачните герои на града - проститутки, вехтошари, кукловоди, улични музиканти. Определян като връх в творчеството на мистичния писател Густав Майринк , Голем е може би най-важният роман в неговия творчески път. Книгата е извезана от вихрушка от привидения, които свободно се придвижват в полетата на съзнаваното и несъзнаваното. Възхвалявана от мнозина, ... |
|
|
От специалистите в клиниката за постковид, Оксфорд. Изпитвате непрестанна умора? Не можете да се съсредоточите? Не успявате да се възстановите физически и психически след прекаран Ковид ? Глобалната пандемия ни донесе не само опасна острозаразна болест, но и много неизвестни за нейното протичане и дългосрочен ефект върху здравето ни. Милиони хора по цял свят отчитат продължителни, необясними симптоми след прекаран Ковид, включително смазващо изтощение, задух, сърцебиене, мускулни болки, мозъчна мъгла и замайване. Все още няма официални здравни указания как да се справим с тези симптоми, които при някои пациенти може да ... |
|
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "Втурнаха се спомени и мисли, налегна го мъгла, в промеждутъци на ясни мигове си спомняше слова, някакви послания, картини трудно различими, детски, проблясъци на светлина и думи стойностни, продумани от близки хора, учители, приятели, роднини." Йордан Динев ... |
|
|
Черепният трон на Красия е празен. Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните. Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
