"Людмила Миндова е една от най-ярките фигури на съвременната българска литература и култура - поет, преводач, изследовател; всяка нейна книга е посрещана от познавачите и любителите на изящната словесност с любопитство, интерес и благоприятни отзиви. Стихосбирката Чуден свят със сигурност ще има същата щастлива съдба, най-малкото защото в нея са изложени по талантлив и убедителен начин вълненията на днешния свят и на днешния човек, техните обсесии и постижения, техните тревоги и радости. Като поет Людмила Миндова се грижи изключително внимателно за езика, за начина, по който построява стихотворенията си. Същото, ... |
|
Том първи представя прецизно подбрана от авторката подборка на 140 стихотворения от деветте ѝ книги, писани в продължение на 50 години творчески живот. ... Пет томчета за 50-годишен творчески живот - много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? "Поезията на Божана Апостолова е странна, избухлива смес от сърдечен смях и стръвна ярост. Стиховете ѝ издаваха труден характер, закодиран в сърцето и в данните на поетесата. Обаче въпреки хиромантията на известеното, никой не успя да прочете ... |
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов . Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
"Може да не успееш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да вземеш решение, че не си победена. Опитай се да бъдеш дъгата над нечий облак. Не се оплаквай. Прави всичко възможно, за да промениш нещата, които не харесваш. Ако не можеш да ги промениш, промени начина си на мислене. Не хленчи никога. Хленченето предупреждава хищника, че жертвата е наблизо. Постарай се да не умреш, преди да си направила нещо прекрасно за човечеството. Родих едно дете, син, но имам хиляди дъщери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюлманки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки. Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, ... |
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
"Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш е дебютната ми стихосбирка, която беше издадена през 2018 г. с издателство. Днес имам възможността да я преиздам сама, което ме прави много щастлива. В новото издание са премахнати някои текстове, а други са добавени за първи път. Оформлението и дизайна също са различни." Цвета Тодорова "Думите на Цвета са от онези по-топли неща, които могат да ти се случат. Болезнената ѝ откровеност и бягството от многословието успокояват. Навярно поучила се от миналото, тя внимава да не хаби думите си лекомислено. А честността пред себе си винаги е правилния път към ... |