Наръчник по предприемачество. ... "Сърцето ми гори за това да убедя колкото се може повече хора, че бизнесът не е сложно, трудно и невъзможно начинание, а е достъпно буквално за всеки. Смятам, че бизнесът помага изключително силно на обществото, но и на отделния индивид, тъй като предприемачеството е може би най-бързият и дълготраен път към свободата." Иван Василев - Опитимиста ... |
|
|
Книга, посветена на света. Светът днес, светът утре, свят, в който е вградено нашето днешно българско битие и предогадките за нашето българско бъдеще. Голямата амбиция на автора е да покаже характера на съвременната епоха, амбиция на всички мислители и политици от лявата идейна традиция. Фундаментален труд, посветен на съвременността и сърцевината на световноисторическия процес, сам по себе си явление за България. "В тази книга голямата амбиция на автора е да покаже характера на съвременната епоха. Една амбиция, която не е типично негова, тя е била амбиция на всички мислители и политици от лявата идейна традиция, към ... |
|
|
Реторични есета за трудностите на преобразуването ... Дали разбираме изменящия се свят и промяната у нас самите? Светът, в който съществуваме, определен ли е веднъж завинаги или го правим ние? До каква степен сме "аз" и до каква - "ние"? Кои са думите на промяната в нашите текстове и дали те ни насочват към отговор? Тази книга с есета предлага възглед за един начин на ориентиране в обемната многостранна материя на промяната, като улавя общите черти и тенденциите на преходите в обществото, човека и текста. ... |
|
|
В мътилката на прехода. ... Заглавието на тази книга - "Сувенири от 10 ноември" - ви отпраща направо в сърцевината на въпроса: Можехме ли да се разминем с изпитанията и налудностите, с които ни дари Прехода. Прехода се оказа едно копеле, заченато на пияна глава от неизвестни родители - и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие. На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат - да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на Случайници с Властта, това и нищо повече. Извън всичко друго, Прехода вече е оставил ... |
|
|
Или трите български прехода към Европа. ... Всъщност, възрожденският въпрос и тогава, през Възраждането, преди близо век и половина, и сега, в началото на XXI век, е отправен повече навътре - към нас самите, към собственото ни българско самосъзнание, самоанализ, самооценка, самоидентичност. ... |
|
|
В монографията е изследвана динамиката на раждаемостта в България с акцент върху периода след 1990 г. С помощта на техниката на събитийния анализ е моделирано влиянието на редица социално-демографски характеристики на жените (образование, етническа принадлежност, партньорски статус, семеен произход и пр.) върху преходите към първо, второ и трето раждане. Проследени са също така и измененията в репродуктивните ценности на различни социални групи в съвременното българско общество. ... |
|
|
"Панорама" и преходът. ... В новата си книга книга авторът разказва как от тоталитарна телевизия БНТ успя да се адаптира към новите условия на прохождащата демокрация. Гарелов оставя личните конфликти на заден план, но повдига завесата пред някои скандали, чиито вдъхновители и днес са на върха на т.н. задкулисие. Това не е опит за политическа история, макар тя да е в основата на разказа. Това е историята на един журналист и на едно предаване, което завоюва феноменалното признание, че се е превърнало в институция на прехода. "Няма нищо смешно и в драматичните събития от 14 декември пред Народното събрание, ... |
|
|
Второ преработено издание ... Посвещава се на всички искрени и честни души, дръзнали да кажат твърдо "не" срещу методите, с които старата култура се опитва да се увековечи. Време е за преход! Преход към новото! новите ценностни модели сега се коват и така се полагат основите на следващата шеста основна раса! Посвещава се на всички, които работят за изгрева на новата култура. Посвещава се на пионерите на новата култура, които под водачеството на Свети Иван Рилски и учителя - Беинса Дуло като цял ще изградят рано или късно основите на новата лечителска наука и ще поставят началото на новите природолечителски ... |
|
|
Какво постигнахме и къде се провалихме. ... Аспарух Панов е роден през 1949 г. в София. Завършил е химия в СУ "Св. Кл. Охридски" и до 1990 г. работи в БАН. От края на 1989 г. се занимава с политическа дейност. До 1996 г. е зам.-председател на РДП. От 1991 до 1994 г. е член на НКС на СДС, а от 1993 до 1994 г. и негов зам.-председател. Депутат в 36-то НС и ръководител на българската делегация в ПАСЕ. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 до 2013 г. работи в германската политическа фондация „Фридрих Науман“ по проекти в България, Македония и Южен Кавказ. Член е на УС на Българо- ... |
|
|
Деветдесетте години на XX век са вероятно най-интригуващият период от новата човешка история. Един истински скок в неизвестното. След неочаквания срив на социалистическата система и разпада на Съветския съюз се ражда нещо странно, забулено в мъгла, пораждащо множество въпроси и догадки. Нещо, което бързо придобива популярност под названието "преход". Преход към какво? Към онова, което съществува в света от векове насам? Дали това не е поредната шега на Историята - да се стремиш към нещо, което си притежавал и загубил? Да живееш с илюзията, че си превъртял колелото на политическите и икономическите процеси напред, ... |
|
|
Световният и българският преход. ... Книга за световния и българския преход. Основната ѝ теза се съдържа в нейното заглавие: диалогът на цивилизациите е парадигмата на геополитиката и на световния ред в информационната епоха. Основната теза на книгата се съдържа в нейното заглавие: диалогът на цивилизациите е парадигмата на геополитиката и на световния ред в информационната епоха. Еднополюсен или многополюсен световен ред - това е въпросът, който се решава днес. В средносрочен план, първите едно-две десетилетия на XXI век, ще протича борба между тези два паралелни геополитически процеса. През този период ще бъдем ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
