"Дишам. Проклети да са фелдшерите, които се намесиха и заради, които пак дишам. Не искам да дишам. Искам да летя към луната. Искам да се върнат приветливите лица, искам да се нося безтегловен и да си върна онова чувство на блаженство. По филмите след злополуки, хората се будят с амнезия. Вглеждат се в жени, които твърдят, че са им съпруги, в деца, които им казват "татко". Само да можеха да си спомнят някои имена или дати, мислят си, всичко останало ще се нареди както си е било. Аз помнех всяка подробност от живота си преди катастрофата, но все едно се беше случило на другиго, а не на човека, който бях сега.& ... |
|
В основата на романа "Една тъмна афера" е залегнал историческият сюжет за отвличането на сенатор Клеман дьо Ри през 1800 година. Сенатор Мален е изтъкнат политически деец на Френската Република. Той има много врагове, които искат да му отмъстят. Един ден в разкошния му замък нахлува група разгневени хора, въоръжени до зъби. Мален е отвлечен посред бял ден. Разследването се поема от политическата полиция, която от своя страна преследва свои собствени цели. В предговора към романа Балзак пояснява, че е искал да "покаже политическата полиция в сблъсък с частния живот, да разкрие цялата нечистоплътност на ... |
|
Избрани стихотворения. ... Венцислав Стайков (1961, Кърджали) е автор на осем поетични книги: "Мисли на един луд" (1998), "Забравени богове" (2000), "Бяла граница" (2001), "Билет за небето" (2003), "Млечни пътеки" (2004), "Ескизи от юг" (2006), "Цяла нощ те скитам" (2009), "Пейзаж с римски мост" (2010). Лауреат е на конкурсите "Искри над Бяла" (2006), "Думи в цвят" (2005 и 2007), "Мелнишки поетични вечери" (2008), Националния ежемесечен конкурс "Глоси" (2008), Национален конкурс за хайку (2008), " ... |
|
Текстове, стихове и приказки за Великден, пролетта и светлите пролетни празници. Великден (Възкресение Христово) е най-тържественият и тачен християнски празник. Ненапразно цели осемдесет дни животът и празниците на българина са неизменно свързани с него. Веселата припряност и всеобщата съпричастност по подготовката на празника - ритуалното боядисване на яйцата, тайнственото месене на ухаещите козунаци, великденското почистване на къщата и двора - създават атмосфера на семеен уют и топлина, които остават за цял живот. Всеки пази в сърцето си Великдените на своето детство и аромати на спомени за радостни мигове, които ... |
|
Някога, някога ... ... Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си, като издава в трилогия своите съкровени ученически и студентски дневници. Първата книга събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив - разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, - споделя той. - Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна ... |
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев . Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Това е първата книга със стихове, фрагменти и есета на Ирен Иванчева , преподавателка по френски език и литература в университета в Синсинати, САЩ. Макар че е позната повече като литературен критик и изследовател, отделни стихове и есета от това издание са публикувани вече в българската и американската литературна периодика, което показва отчетливо личния антологичен характер на книгата."Авторката, емигрирала в САЩ през 2001 г., гледа помирително назад през увеличеното стъкло на отстоянията. Дистанциите - времеви и пространствени - (пре)напрягат, усилват емоциите: ... |
|
"Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко - през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието. Трудността му прилича и той напуска с лекота зоната си на комфорт - понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос. Целта - да стигне на всяка цена до корена на ... |
|
Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски . Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила."Чарлс Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. ... |
|
"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
|
"Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот. Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна "температура". Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността - той я запалва, стопява я, както топят хематита - и получава новата същност на метала." Владимир Свинтила "Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз ... |