Зловеща приказка в стила на "Туин Пийкс". ... "Аз съм всичко, което искаш да бъда... Наричай ме твоя... Сигурно вече би трябвало да те наричам с истинското ти име, но нямам сили да го направя. До последно няма да свалям маската, за да успея да ти кажа това, което трябва. Нашето приятелство приключва. Това поначало беше рискована идея, независимо коя си ти. Моля те да ми повярваш, че ти мисля доброто и обвинявам единствено себе си. Никога не бива да говорим за това. Не казвай на никого. Сбогом Тя е перфектната дъщеря, вярната приятелка, талантливата актриса, красавицата, любимата ученичка, но никой не знае ... |
|
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
|
Преди двайсет години четирима души се опитват да извършат перфектния обир. И почти успяват да се измъкнат с половин милион долара. Но на следващия ден всичко се обърква. Един от тях влиза в болница. Друг - в затвора. Третият е убит. А на четвъртия му се разминава. Ардън Максуел е дъщеря на мъжа, за когото всички предполагат, че е изчезнал заедно с парите от обира. И с кръв по ръцете. След дълги години в опити да избяга от миналото си тя се завръща в семейния дом в Тексас. Но Ардън не знае, че двама от съучастниците на баща ѝ все още живеят там. И следят всяко нейно движение. Сандра Браун е автор на седемдесет и ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
Сред руините в градчето местните хлапета изследват тунели и останки от легендарен град, строен преди два века, за който сякаш никой нищо не знае и не помни. Но попадат на стара карта – и Невидимия град вече не е мит. Позабравените вълнения от детството обсебват съзнанието на младия галерист Емили Розел, когато неизвестен подател му изпраща копие от мемоари на италианския архитект от 18 век Андреа Розели. Магнетизмът на неразкритата загадка се засилва – Розели е бил поканен от Карл III де Бурбон да построи красив модерен кралски град с пристанище... в делтата на Ебро. Освен за историята и изкуството в Италия, Испания и ... |
|
|
Кейси Пийбоди пише романа си от почти шест години. За това време повечето ѝ приятели са се отказали от мечтите си за творческа кариера и са се отчуждили от нея, майка ѝ е починала, а брат ѝ живее в друг щат. Опитите ѝ за връзки приключват с провал и усещането, че тъпче на едно място, не я напуска. Тогава се запознава с Оскар и Сайлъс. Двамата я виждат по различен начин и имат противоположни идеи за любовта и връзките, а Кейси се страхува, че ще бъде наранена и не знае какво иска наистина. Животът ѝ е на кръстопът. Здравият разум диктува, че трябва да се откаже от писането и да си намери ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
Един невероятен ден ще промени живота им - но за добро, или... не? Когато изненадващ повод запознава Шона и Франки - две млади жени, твърде отдалечени по социалната стълбица - едната жадува да гърмят тапи от шампанско, а на другата направо ѝ се плаче. Шона налива празничните напитки. С разбито сърце и мечти, тя е готова за ново начало. Нима не заслужава най-сетне късметът да ѝ се усмихне? Франки е щастлива с каквото има - скромен живот, който е изградила със съпруга си и двете им дъщери. Но тя знае какво се случва, когато на парите бъде позволено да поемат властта. И това я плаши. А докато капризът на ... |
|
|
От автора на "Какавидите" и "Денят на трифидите". ... Да имаш въображаем приятел е нещо обичайно, когато си малко дете. Но Матю не е малък. Той е на единайсет, а и измисленият му другар е доста необичаен. Защо, иска да знае Чоки, денонощието се състои от 24, а не от 32 часа? Защо съществуват два пола вместо един? Защо Матю не реши домашното си по математика, като използва двоичната бройна система? Когато въпросите стават прекалено сложни и объркващи, родителите на Матю започват да изпадат в паника. Ами ако Чоки не е продукт на въображението му, а нещо съвсем различно? Кой е Чоки? И какво може да иска ... |
|
|
Книга от поредицата "Приказна съкровищница" ... Приказките от детството са вълшебните светлинки в съзнанието ни, по които се ориентираме цял живот. Когато са разказани с любов, те озаряват въображението ни и го превръщат в най-великия художник. Шарл Перо (1628 –1703) е роден в буржоазно чиновническо семейство и след завършване на образованието си постъпва на кралска служба. Започва да пише и да събира приказки, когато е вече на 55 години, но неговото перо остава трайна следа в историята и днес няма дете или възрастен, който да не знае името му. Според Шарл Перо народната приказка с богатия си изразителен език, ... |
