Изданието е двуезично - на български и на английски език. ... "Слънчогледова нива" на Людмила Балабанова е показваща чувствителност и умение сбирка с 21 хайбуна, които могат да бъдат разделени на метафизически медитации (особено хубави са "Разстояния", "Днес" и "Без часовник") и преживявания, свързани с отношението на авторката към любовта (особено хубав е "Сезони"). Нейното кратко въведение към темата "хайбун" е проницателно: "Целта е да се стимулира въображението на читателя, за да се открият по-дълбоки връзки и сложни отношения." Сбирката разкрива ... |
|
Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов . Проф. д-р Кирил Любомиров Топалов е роден на 21 май 1943 г. в София. Завършва гимназия през 1961 г. През 1964 - 1968 г. следва българска филология в Софийския университет. През 1969 - 1970 г. е филолог специалист в БАН. През 1970 - 1973 г. е аспирант по българска възрожденска литература с научен ръководител акад. Петър Динеков. През 1974 г. защитава дисертация по проблеми на поетиката на възрожденската поезия. От 1974 г. е асистент, от 1982 г. - доцент, а от 2002 г. - професор. През 1977 - 1989 г. е и редактор в издателство Български писател. През 1978 - 1979 ... |
|
Битие Опитвам се с нокътя на показалеца да отлюспя люспата на времето, покриваща пирамидата на едно битие. Нокътят ми се счупи. Ивайло Груев Ивайло Груев е роден през 1955 г. в София в семейство на актриса и културен деец. Възпитаник е на 9 ФЕГ (Френска езикова гимназия) и следва във философския факултет на СУ Климент Охридски. Журналист е във вестниците Студентска трибуна и Земя. от 1990 живее в Канада, където работи като журналист и университетски преподавател в Отавския университет. Има научни публикации в Канада, САЩ, Англия, Германия, Русия. Преподава, изнася лекции и доклади в много университети: Memorial ... |
|
“Такава Вратата отваряш, сияеща, в избелялата фланелка, приглаждаш коси, нищо сложно. Гледаш само да бъдеш такава, каквато те вижда той.“ Из “Сега или сега “ ... |
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
Аудио книгата е с гласовете на Ненчо Балабанов и Албена Павлова. ... София и хвърчащото креватче е за малките деца, гладни за приключения, и за порасналите, жадуващи вълнуващо пътешествие към детството, но най-вече за хората с големи мечти! Каним ви да се присъедините към София и нейната впечатляваща и изпълнена с пъстроцветни емоции обиколка на света. Стиховете на Момчил Коритаров оживяват с помощта на проницателната четка на Мартин Петров, както и на разпознаваемите гласове на актьорите Ненчо Балабанов и Албена Павлова, звучащи върху музикалния съпровод на младия диригент и композитор Милен Апостолов и цигуларя Иван ... |
|
Жан Портанте е един от най-интересните европейски поети, пишещи на език, различен от техния роден. Всеки език е език в Езика, и всеки език си има сянка или самият той е сянка на друг език. Тези две посоки не се взаимоизключват в стихосбирката му "Точки". Едната стига до вътрешния ритъм на дишане, който силно се различава от видимата си форма, както китът изглежда риба, а е млекопитаещо с бели дробове. Другата намира страха от загубването на езика, но и винаги отново и отново отвоювания език. Думите се изтриват сами още при писането, дишат успоредно в езиците, изменят значенията. Point de depart не е начална ... |
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде. Симулация на спомен, минало в настоящето, време във времето, филм. Убедителен, защото беше възможно най-достоверен по скалата на вероятността. Онова, което би могъл да бъде животът ѝ, започваше да се материализира и проявява в пълния му смисъл. Човек може да бъде убит два пъти, ако бъде убита и паметта за него. Хора от различни поколения, социални слоеве и професии се опитват да разкрият истината за една смърт, но и да се спасят от терзанията на вината. Техните свидетелства, изградени през темите за тялото и киното, обясняват много повече тях самите и възлагат ... |
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
Бяло Бяло. Чисто. Нежно. Като постъпка, като чувство, като дантела на бяла рокля, като бреза, като въздишка, като водолей, като орхидея, като сълза, като лист от непрочетена книга. Такова бяло... чисто бяло, като сняг!" Нася Георгиева ... |