Рядко в испаноезичния свят някой е обхващал с такава широта както Октавио Пас различните страни на световната култура и е разсъждавал с такава дълбочина върху проблемите, противоречията и трагедиите както на миналото, така и на своето време. Рядко някой е успявал да постигне такова равновесие между критическа строгост и поетическа интуиция, между мисъл и страст. Съвсем не би било преувеличение да се твърди, че есеистичното творчество на Октавио Пас, неделимо от неговата поезия, се числи към онези литературни произведения, които по думите на самия мексикански поет успяват да отговорят на онези въпроси, които смътно, без да ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
Сюрреалистичен и възхитително чудноват, Слуховият рог е апокалиптичен роман за мистериозен старчески дом и за енергичната 92-годишна Мариан, която е отведена в него от нетърпеливото си семейство. Там тя се сблъсква със странни ритуали, палави монахини, левитиращи абатиси, звероподобни хора, човекоподобни животни, замесва се в търсенето на Светия Граал и планира бягство в Лапландия с плетена палатка... Романът на забележителната сюрреалистка Леонора Карингтън (1917 - 2011 г.) е вълнуващо пътешествие, изпълнено с хаплив хумор и абсурдни ситуации."Това е необикновена сюрреалистична история - забавна и ужасяваща - която ... |
|
|
Изданието включва двете основни произведения на ранния Ролан Барт - Нулева степен на почерка и Митологии, като между двата текста съществува дълбоко родство. Литературата, предмет на Нулева степен на почерка, и масовата култура, анализирана в Митологии, интересуват Барт преди всичко като емблеми. Литературата е репрезентация - на света, на човека, на определен светоглед, както и на самата себе си. Авторът обръща гръб на съдържателната ѝ страна. По същия начин масовата култура е разглеждана като мит, но не в класическия смисъл на думата - разказ, легенда, а като образ, изграден от един вторичен език. Самият Барт ... |
|
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |
|
|
Париж, 2022 г. Франсоа е отегчен мъж на средна възраст. Освен това е преподавател в Сорбоната и специалист по Жорис-Карл Юисманс, прочутия автор от XIX век, свързван с декадентството. Но собственото декадентство на Франсоа се изразява доста по-скромно - спи със свои студентки, яде замразени вечери, чете класическа литература и гледа порно. Междувременно е време за избори. И макар Франсоа да се чувства точно толкова политизиран, колкото един пешкир, нещата стават доста интересни. В съюз със социалистите новата Ислямска партия на Франция печели властта и шериатът влиза в сила. Жените започват да ходят забрадени, ... |
|
|
За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към времето, в което реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали. "Довиждане, Птицо" не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
|
С почти фотографска памет Агаси ни разказва за всеки свой знаков мач и всяка своя важна връзка. Задкулисието на играта и показността на славата - тук сме свидетели и на двете. Освен ярките портрети на съперниците си от няколко поколения - Джими Конърс, Пийт Сампрас, Роджър Федерер - Агаси споделя за кратката си връзка с Барбара Стрейзанд и за обречения си брак с Брук Шийлдс. Разказва как увереността му е била подкопавана от дълбока депресия и разкрива грешката, която едва не му коства всичко. А след това за зрелищното си завръщане - епичния мач през 1999 г. на Откритото първенство на Франция, когато става най-възрастният ... |
|
|
Под редакцията на Виолета Цветкова. ... Продължавам е историята на Андре Токев - една от най-забележителните личности на европейската кулинарна сцена."Това е изповедта на един човек, израснал между три държави и достигнал до върховете на своята професия благодарение на желязната си дисциплина и на подкрепата, която получава от семейството си. Мъж, преминал през множество трудности, за да осъзнае, че никога не бива да спираш да се развиваш - неуспехите са уроци, а най-важното е да продължаваш напред по-силен и по-мъдър. Потопих се в историята на шеф Андре Токев. Страница след страница. И колкото повече отивах към ... |
|
|
"Тази книга се казва "Умопомрачения". Умопомрачения в множествено число. В това множествено число няма нищо недопустимо. В него няма нищо тревожно. Особено ако става дума за любовни умопомрачения. Мъжът и жената достигат сякаш до някакви умопомрачения; умопомрачения в множествено число като че ли са по-подходящи от едно-единствено умопомрачение. Но в следващите два разказа става дума за действително умопомрачение - от тези, които сериозните речници определят с израза "загуба на здрав разум." Из предговора на автора "Умопомрачения" (1925) са считани за ключово произведение от така ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
