Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
|
В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920 - 1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна и жестока. ... |
|
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
|
Настоящият сборник включва избрани разкази и едноактната пиеса "Най-долният занаят". В краткия си живот Борис Виан (1920 - 1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете. ... |
|
|
Една книга - две истории! ... Бела и дядо ѝ много се обичат. За Бела е празник, когато той им е на гости, но един ден се оказва, че за известно време няма да може да се виждат. Бела е тъжна, дядо - също. Но поне може да си пишат и да си говорят. На края на всеки разговор те си казват Обичам те! Липсваш ми! Един ден отново ще сме заедно!. Отворете книгата, за да прочетете две красиви истории. Може да ги четете една след друга, а може и двете едновременно. ... |
|
|
Ясен Гюзелев е художник с международна известност, предано отдаден на илюстрацията. Неговите внушения надграждат и дори надминават по дълбочина текста. Настоящото издание представя изкуството на Ясен Гюзелев от началото на творческия му път до днес. Работата на художника върху забележителни творби като "Името на розата", "Стихотворенията на Франсоа Вийон", "Пинокио", "Царицата на пчелите", "Алиса в страната на чудесата", "Алиса в огледалния свят", "Сократ", "Орфей и Евридика", "Микеланджело" и "Дон Кихот", "Декамерон& ... |
|
|
Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете."Виан бе канонизиран от цяло поколение на младежи бунтари. Неговата представа за потъпканата чистота се съчетава с хапливия хумор на Жак Превер и Йонеско." Newsweek "Името на Борис Виан се нарежда сред най-значителните и най-знаменателните във ... |
|
|
"Палав и планктон" е шеметен купон - в буквалния и в преносния смисъл. Романът започва и свършва с веселба и танци. На първата сбирка Майора - обичаен герой на Виан, се запознава с хубавата Заза и решава да се ожени за нея. За целта се налага да издири нейния вуйчо и настойник. Това ни отвежда в едно ведомство, където бюрократичното ежедневие е абсурдно и смехотворно до краен предел. Нещата се уреждат - и следва нов купон, още по-вихрен от първия. Изобилие от забавни случки, ситуации и герои, описани в безподобната словесна и образна изобретателност на Виан и с неистовия му хумор. В краткия си живот, Борис ... |
|
|
"Заблудени мацки" е четвъртият и последен от "американските" романи на Борис Виан, който той издава под името Върнън Съливан и които му навличат съдебна присъда и солена глоба за "оскърбление на добрите нрави". Наркотици, престъпни банди, кръв, коварни жени с волно поведение и екшън по улиците на Вашингтон изпълват този ироничен и остроумен черен роман. ... |
|
|
След Обич (2018) и Сила (2019) и в третата си стихосбирка Срещу вятъра Веска Николова не изменя на своето творческо кредо, отстоявайки изконни нравствени ценности. Лесно е да плуваш по течението. Лесно е да бъдеш галеник на съдбата или слуга на миропомазаните. Трудно е да тръгнеш срещу статуквото, срещу грубата сила на деня, срещу ледената стена на бездушието. Трудно е да вървиш срещу вятъра. Но авторката прави точно това. И си заслужава! Заради поезията. Заради обичта между човеците. Заради паметта на поетите в "земята на убитите поети" ( Л. Левчев ). Заради всичко ценно в сърцата на хората! Колумбовци на ... |
