Антология на френската поезия в три тома IX - XXI в. - том 1

Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите.

"Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат златни люспици, единствената утеха за цели десетилетия, когато реката на френската изящна словесност е мъкнела само пясък; но тук са и огромната перла на луната, извлечена от сините лагуни на романтизма, и всички огърлици от вятър и звезди на Бодлер, и слоновата кост на парнасистите, и цветните сънища на сюрреалистичното ни съвремие. Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие. За да ти ги дам щедро в мига, когато капакът се затвори и аз разбрах, че ключът от това ковчеже е единствено в твоите ръце."
Кирил Кадийски

Балада за пословиците

Щом всеки днес и две, и двеста знае,
щом често търсим си сами белята,
щом срещу вятъра не се пикае,
щом можем слон да правим от мухата,
щом лесно си показваме рогата,
щом покрай нас е тъмно като в рог,
щом лесно вадят ни с памук душата,
поне до Коледа: Да пази бог!

Щом най-опасна тихата вода е,
щом не оставяш коня си в реката,
щом всяка жаба гьола ще си знае,
щом плитък е акъла на жената,
щом глупостта не ходи по гората,
щом казва си човек: от трън - на глог,
щом къси са краката на лъжата,
поне до Коледа: Да пази бог!

Щом хубостта от ден до пладне трае,
щом доста често хлопа ни дъската,
щом всичко тука вятър и мъгла е,
щом прекатурва камъче колата,
щом слагаме главата си в торбата,
щом някой вечно пие като смок,
щом утре ще обърнем петалата,
поне до Коледа: Да пази бог!

Щом често храним куче да ни лае,
щом късно влиза ни ума в главата,
щом както баба знае, тъй си бае,
щом песента ни вече е изпята,
щом често мишка ражда планината,
щом разни хора има - свят широк,
щом много рядко бие ни парата,
поне до Коледа: Да пази бог!

Послание
Щом доста често кипват ни лайната,
щом луд умора няма, Принце строг,
щом вечно сме на хората в устата,
поне до Коледа: Да пази бог!.
Франсоа Вийон

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 година в село Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика: Поезия (1995), Съчинения в три тома (1997), Вечеря в Емаус (2000), Черепът на Йорик и други стихотворения (2004), Съчинения в пет тома (2007), Поезия. Прози (2013, 2015), Поезия (2014, 2019). Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 година Университетското издателство Св. Климент Охридски публикува книгата му За поезията, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет.

Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина. Негови книги са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Френското списание Нувел обсерватьор го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: Иван Франко - Украйна, Голямата европейска награда - Румъния, Сичевски визии - Сърбия, Макс Жакоб - Франция (за цялостно творчество), Артур Лундквист - Швеция-България, Националната награда за превод 2011 - Италия. За тритомника на Молиер през 2013 година получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 година - за Антология на руската поезия XII - XXI век. През септември 2018 година в Москва му беше връчена Голямата международна награда за превод Читай Россию / Read Russia за двуезичното издание със стихове от Фьодор Тютчев.

Кадийски е кавалер на френския Орден за изкуство и литература, член-кореспондент на френската Академия за поезия Маларме, член на международната Академия Монмартър в Европа, почетен гражданин на Монмартърската република.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Неизвестен автор
Неизвестен автор
Гийом IX дьо Поатие
Жофре Рюдел
Беатрис Графинята на Ди
Бернар дьо Вентадур
Мари дьо Франс
Маркабрю
Бернар Марти
Гас Брюле
Тибо дьо Шампан
Гийом дьо Машо
Жан Фроасар
Йосташ Дешан
Кристин дьо Пизан
Шарл д’Орлеан
Франсоа Вийон
Маргьорит дьо Навар
Клеман Маро
Морис Сев
Жак Пелтие дю Ман
Перне дю Гийе
Понтюс дьо Тиар
Жоашен дю Беле
Луи Демазюр
Пиер дьо Ронсар
Луиз Лабе
Жак Таюро
Реми Бело
Жан дьо Лаперуз
Етиен Паские
Оливие дьо Манъи
Етиен Жодел
Жан-Антоан дьо Баиф
Жан Пасьора
Жан-Воклен дьо Ла Френе
Амадис Жамен
Филип Депорт
Маргьорит дьо Франс
Агрипа д’Обинье
Франсоа дьо Малерб
Теофил дьо Вио
Марк-Антоан дьо Сент-Аман
Пиер дьо Марбьоф
Венсан Воатюр
Франсоа Тристан л’Ермит
Пиер Корней
Пол Скарон
Жан дьо Лафонтен
Жан-Батист Молиер
Жан-Батист дьо Грекур
Френски епиграмисти - XVII и XVIII в.
Алексис Пирон
Шарл-Франсоа Панар
Понс Дьони Екушар Льобрьон
Андре Шение
Пиер-Жан дьо Беранже
Шарл Юбер Милвоа
Марсьолин Деборг-Валмор
Алфонс дьо Ламартин
Алфред дьо Виньи
Виктор Юго
Феликс Арвер
Алоизиус Бертран
Жерар дьо Нервал
Алфред дьо Мюсе
Теофил Готие
Шарл Льоконт дьо Лил
Шарл Бодлер
Луи Менар
Теодор дьо Банвил
Жан-Батист Клеман
Жозе-Мария дьо Ередия
Шарл Кро
Стефан Маларме
Пол Верлен
Тристан Корбиер
Конт дьо Лотреамон
Морис Ролина
Жорис-Карл Юисманс
Емил Гудо
Жан Ришпен
Жермен Нуво
Теодор Анон
Алфонс Але
Артюр Рембо
Лоран Тайад
Жорж Роденбах
Робер дьо Монтескю
Приложения

• Жан Оризе, До края на света
• Бележки към послеслова
• Бележки към стиховете
• Бележки за авторите