Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
Rumen Cvetkov - Viola, Ludmil Angelov - Piano. ... През последните 7 години от живота си Йоханес Брамс се посвещава на камерната музика и много хора биха казали, че в този период той създава най-задълбочената музика в цялото си творчество. Докато пребивава в Бад Ишъл, постоянните му срещи с Й. Щраус както и с големия кларинетист Ричар Мюлфелд вдъхновяват Брамс да създаде тези прекрасни примери от неговия класически репертоар, които познаваме днес. Двете сонати за кларинет, които той също транскрибира за виола, са доста меланхолични в сравнение с другите опуси за кларинет, които той композира малко преди това. Брамс също ... |
|
"Да се свири на цигулка не е никак сложно. Проста работа е, но от един момент нататък." - Минчо Минчев често повтаря това изказване на професор Ифра Нийман и продължава: "Сложното е да можеш да решиш какво искаш. Ако знаеш какво наистина искаш, тогава ти ще намериш начина да го реализираш." ... |
|
|
|
|
Първият компактдиск на сопраното Александрина Пендачанска издаден в България, съдържа осем арии подбрани от репертоара, с който певицата се прочу на световната оперна сцена. Естествено, в изминалите от записа години, Пендачанска прибави още редица нови роли в творческата си биография, но “Травиата” и “Евгени Онегин” - например, продължават да бъдат сред най-големите и сполуки. Певица с изключителна музикантска култура, с фин усет за стил и отлична техника, Пендачанска интерпретира особено ярко лиричните белкантови арии на Моцарт, Доницети, Белини, Росини. А дебютът и като оперна певица бе с голямата ария на Виолета от “ ... |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
Музикална къща “ГЕГА НЮ” предлага трети албум на талантливия пианист ВЕСЕЛИН СТАНЕВ. Роден във Варна през 1964 г., той е възпитаник на проф. Дмитрий Башкиров от Московската държавна консерватория. Още като студент участва в престижни конкурси: Международният конкурс “П. И. Чайковски” (Москва, 1982) и Международният конкурс “Маргарита Лонг” (Париж, 1986). И на двата конкурса печели награди, с които прави сериозна заявка за световна кариера. От 1988 г. до 1990 г. Веселин Станев специализира при Алексис Вайсенберг в Париж. Това е и началото на международната му кариера (в момента живее във Франция и Швейцария). Следват ... |
|
За ценителите на българското хорово изкуство на фолклорна основа е програмата на АКАДЕМИЧНИЯ НАРОДЕН ХОР при Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив, издадена от Музикална къща "Гега Ню". "Дълбочина на изпълнението", "кристална звучност", "изящно звукоизвличане", "артистична свобода", "стабилна интонация" - това са само част от определенията на критиците в българската и западноевропейската преса за интерпретациите на хора. А фламандският критик Хуго Хьойгелбард възкликва: "…внушително и магистрално е ръководството на г-жа Спасова… от една малка песен тя създава истински шедьовър…" Основан през 1980 г., ... |
|
През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
|
Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |
|
Състав от Българската хорова Капела „Светослав Обретенов" Диригент: проф. Георги Робев Рождество Христово е един от най-светлите християнски празници. В източно-православната традиция църковната празнична служба е съпроводена с много красиви песнопения. Основно се изпълняват творби от неизвестни композитори или от български и руски автори от края на 19 в. и началото на 20 в. Обикновено това са творци, които основно познават изискванията на църковния канон. Затова и тази музика въздейства така пречистващо не само на вярващите, но и на хора, които просто ценят хубавата музика. За всички тях е програмата на “ГЕГА НЮ” - “ ... |