"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
Книгата на Чавдар Добрев несъмнено ще се превърне в един от най-ценните и убедителни документи за социално-политическите процеси и тенденции в България през последните няколко десетилетия. Тя потвърждава оценката на редица сериозни интелектуалци, че авторът е между най-ярките и талантливи наши творци, създал впечатляващи по своя талант и дълбочина творби в много широк жанров диапазон. Чавдар Добрев пише с научна задълбоченост, артистично вдъхновение, моралистична строгост и целеустременост при защитата на благородни социални и естетически каузи. ... |
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
|
"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
От появата на първия том през 1884 година до наши дни книгата на Захарий Стоянов е преиздавана напълно или адаптирано около 40 пъти. Тя е печатана в учебници и христоматии, във вестници и списания, в юбилейни листове. Тя се изучава в училища и университети. Преписвана е дори на ръка като История славянобългарска. Нейните герои населиха екрана. Започна шествието ѝ по света и то сигурно ще бъде също така триумфално. И като по чудо цял век тази книга е живяла и цяла. Никой не можа да я умъртви, да я профанира, да я разкъса или обезличи. Няма сила, равна на нейния глас, да я заглуши. Причината за безсмъртието на ... |
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
|
"Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството." Захарий Стоянов Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
...Красимир Спасов е изключителен ерудит и анализатор, неспокоен дух и изследовател, страстен почитател на литературата и високото слово, дълбоко ангажиран с проблемите на обществото и неговите най-сериозни трусове, проникновен портретист на човека и емоционалния, духовния живот на личността - това е само част от богатата и задълбочена природа на големия режисьорски талант на този театрален творец. Като режисьор Красимир Спасов се идентифицира тотално с лудическата природа на театралното изкуство поради собствената си енергия на експериментатор, който винаги търси сътворяването на зрима, сетивна и мисловна картина, ... |