За постройките

"Драги читателю, в ръцете си държиш книгата За постройките (от 527 г. до 565 г.) написана от Прокопий Кесарийски. Това изключително информативно съчинение е написано след написване на книгата За войните. Това издание е превод от руски на изданието, Война с готами. О постройках, Прокопий Кесарийский, Издательский дом: Арктос, 1996. Руското издание е превод на изданието на Haury, Procopii Caesariensis Opera omnia, vol. III, 2. Lips., 1916.

Кратки сведения за самия автор дадохме вече в изданието Война с готите. Разбира се, в много средства за масова информация човек може да се информира за автора.

В тази книга автора ласкае до абсурдност император Юстиниан за неговите грижи, за възстановяването на инфраструктурата на Империята и за неговите социални строежи, като умишлено гротескно преписва всичките заслуги за това на императора. Разбира се не може да се отрече, че без личната загриженост на императора за тези безбройни, а много от тях изключително скъпи и технически сложни, проекти, едва ли те биха реализирани.

Това обаче е сериозен исторически документ, който не може да се сравни с никой друг, който очевидно почива не само от лични познания и чути сведения, но и от достъп до държавни документи на империята. Може със сигурност да се каже, че построяването на модерни крепостни съоръжения по границите на империята, но и вътре в нея, като и на редица културни паметници удължиха живота на Източната империя с почти едно хилядолетие. В съкратен вариант този документ е издаван в ГИБИ 21 през 1958 г. В приложение към настоящата книга са дадени взети от това издание наименованията на крепости и населени места по Дунава и останалите български земи по онова време, с цел да не се допусне изкривяване на техния оригинален гръцки запис. Настоящето издание е първото пълно издание на български."
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах 09.10.2025

"Какъв е произхода на тракийските императори Юстин и Юстинан?

Император Юстин издига сина на сестра си Юстиниан за император, затова е интересно да научим, какъв е произхода на самия Юстин. Сведение за това ни е дал Прокопий в своята Тайна история (ТИ), където той казва, че Юстин произхожда от най-ниските слоеве на местното тракойско население в Дардания:

"По времето, когато във Византия властта на автократора беше в ръцете на Лъв, трима млади селяни, родом от Илирия, Зимарх, Дитивист и Юстин от Ведериана, за да се отърват от нуждата и всички съпътстващи я беди, с които постоянно се бореха у дома, заминаха на военна служба. Те стигнаха пеша до Византия, носейки на раменете си кози торби, в които при пристигането си в града нямаше нищо друго освен сухари, взети от дома. Вписани в списъците на войниците, те бяха избрани от императора за придворна стража, защото се отличаваха с прекрасно телосложение.", ТИ 4,2-3. "... с течение на времето този Юстин придоби голяма сила. Защото император Анастасий го постави начело на дворцовата стража. Когато императорът напусна този свят, той самият, благодарение на властта, с която разполагаше, се възкачи на царския престол, вече като старец, близо до гроба.", ТИ 4,10-11.

"... Той живееше с жена на име Лупикиния, робиня и варварка, тя беше купена от него в миналото и беше негова наложница. И заедно с Юстин в зряла възраст тя достигна царска власт.“, ТИ 4,17. След като Юстин става император Лупикиния взема името Евтимия. ТИ 9,47.

В борбата си срещу българите Анастасий строи Дългата стена и интернира българските епископи. Това води до въстанието на пълководеца Виталиан роден в Залдаба (близо до дн. Шумен), което завършва с възстановяването на епископите. Виталиан е бил считан за възможен император след Юстин, на което се противопоставя Юстиниан, организирайки убийството му: "Оттогава той (Юстиниан) стана най-страшният човек на света. След това той спешно изпрати за узурпатора Виталиан, като предварително му даде гаранция за неговата безопасност, и заедно с него участва в християнските тайнства. Въпреки това, скоро, подозирайки го, че го е обидил, той безпричинно го уби в двореца заедно с близките му, без да се съобразява с ужасните клетви, които беше дал по-рано.", ТИ 4,27-28.

В глава IV, § 1.17–27 на тази книга е указано, че император Юстиниан е роден във селището Таурисион, намиращо се до укреплението записвано Ведериана или Ведрина, откъдето е родом и Юстин, в днешна Сърбия. Така че те и двамата са от местното тракийско население. Вече император Юстиниан подновява крепостта в родния си край добавяйки 4 кули, които позволяват днес мястото да бъде локализирано в град Царичин на 45 км. южно от град Ниш в Сърбия, виж Четириезичната история на България"
Из книгата

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Предговор
Първа книга - Шеста книга
Приложение: Оригиналните гръцки записи на селища и крепости на Балканите, транскрипция на български е някои коментари
Списък на съкращенията използвани в коментарите
Източници
Справочник на периодичните издания