Завладяващ роман за тайнствата на българската природа, митология и фолклор. Родопският параклис е скрит дълбоко в горите на Родопа планина. Всеки в нужда може да потърси помощ. Това свято място пази и помага на нуждаещите се. Малцина са посветени в тайнствата на вечната борба между Доброто и Злото. Пазителите на параклиса имат изконна мисия - да пазят равновесието между хората и митичните същества. От векове между тях и горските създания съществува неписано примирие - царят на гората и неговите водачи контролират своите да не вършат злини на хората, а пазителите вардят горите от човешките набези. Уви... Задават се ... |
|
|
"От незапомнени времена поверието гласи, че който влезе първи в къщата, такава ще бъде годината... – Да сте живи и здрави - изрече горският цар и отчупи от хляба." Из книгата Откакто свят светува, винаги е имало и ще има Добро и Зло. Само от нас, хората, зависи кое ще надделее, за да пребъдем и в утрешните дни. В По следите на дявола легендите за русалийските дружини, вълшебната свирка и жестокия Гронолом, змейовата невеста, орисниците и Змейково, древната история за Перун и Перуника... оживяват с нова сила. В Родопския параклис празниците и бедите обединяват. Над столетницата и нейните чеда тегне нова заплаха. ... |
|
|
Книгата Село Балкан махала и община Лъки, Средни Родопи е втора за краеведа Петър Георгиев Петров, която излиза от печат в дните на неговата 80-годишнина. Тя представлява достоен венец на изследователското му дело в полза на село Балкан махала, откъдето е родом, и на останалите селища от родопската община Лъки. Както свидетелства сам авторът, работата му на проучвател започва във връзка с организирането на втората официална среща на балканмахаленските родове през 1987 г. и продължава до пролетта на 2024 г. В книгата основно място заемат историко-географските сведения, демографската характеристика, обществените събития и ... |
|
|
Книгата ще ви отведе в чудния свят на българските предания и легенди - вълнуващи разкази от миналото на нашия народ, които продължават да се помнят и разказват и до днес. В нея са събрани 38 приказни истории за удивителни места, личности и събития, а понякога за митични същества като змейове и самодиви. Очаква ви едно пътешествие из най-интересните места на България - от популярни исторически и природни забележителности до не толкова известни кътчета на родината ни. Веселка Тончева е доктор по етномузикология и доцент в секция Етномузикология и етнохореография при Института за етнология и фолклористика с Етнографски ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Вулгарен роман. Родопите - сурова планина, в която тишината е по-силна от законите, а мъглата прикрива не само върхове, но и кръвни сметки. Тук престъпността няма нужда от градски шум. Тя се предава като наследство и избухва с невиждана родопска мъст. След изключителния успех на Не барай агата, Веселин Стаменов се завръща с продължение, което обещава още по-силни емоции. Родопският кръстник е роман за безмилостни предателства, внезапни обрати и край, който ще изненада дори най-закоравелия престъпник. Това е книга, която не просто се чете - тя се изживява. Силна, мрачна и непредсказуема, като самата планина. В нея ... |
|
|
Задушевните гозби на Пенка Михова. За тях ви говоря. И за тази книга, за трапезната география и поезия в нея, за това как го правят това или онова тук и там в България. По-точно - как са го правили, как са го пъстрили. Как не са го давали и не са се давали. Моми, момци, булки, байовци, стари майки, беловласи бащи. Чевръсти, скопосни, благи, мъдри, държеливи. Пред чистотата им поклонът все висок изглежда... И не се заблуждавайте! Това не е строгата и стегната кулинарна книга, която чинно се мъдри сред стотината други върху рафта на стотната книжарница. Това напомня живите раздумки и глумки между жени, между българки, ... |
|
|
"Абаджийството е един от най-силно развитите занаяти в Родопите. Производството на дрехи от груби вълнени платове - аби и шаяци - е с главни центрове в Устово, Райково, Златоград. Славейно, Левочево, Чокманово и др. В Златоград почти е нямало къща, в която да не се работели аби и шаяци. Тук имало абаджии, които притежавали свои тезгяхи (дюкяни) в Ксанти и на други места в Беломорието. Докато абаджиите от Славейно и Петково надделявали в Комотини (Гюмюрджина), то абаджиите и терзиите от Златоград доминирали на чаршиите в Ксанти. Абаджии от Златоград са работели също и в Кавала, и в Еникьой, Ксантийско. В началото на ... |
|
|
100+ традиционни родопски рецепти. Родопчани винаги са имали специална връзка със земята и заобикалящата ги природа. Техните ястия са нещо повече от храна - те са повод за събиране около софрата в делник и празник. Предавани от поколение на поколение те са свидетелство за връзката им с планината, която са наричали свой дом. Рецептите в Магията на родопската кухня са малка част от традиционното кулинарно наследство на Родопите. Събрани са както едни от най-известните и познати на почти всеки българин специалитети, така и не толкова популярни рецепти. Приготвянето им с леснодостъпни, но качествени продукти гарантира, че ... |
|
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
|
Кулинарните специалитети на Родопите са лесни за изпълнение, не изискват употребата на непопулярни у нас продукти и са от изключителна важност в рационалното и здравословно хранене. Млечните произведения заемат особено място в храненето на родопчани. Нерядко олиото се заменя с масло или лой. А саздърмите и пастърмите от овче месо са изключително разпространени. ... |
|
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
|
Поредица "Университетска библиотека" № 453. ... |
