Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
Изследването на проф. Нонка Богомилова поставя пред "обектива" на категорията жизненост основни елементи от духовната и социалнополитическата сфера на демократизиращите се съвременни общества: философията, религията, политическото митотворчество, политико-икономическите стратегии и алтернативи в условията на глобализация. Анализирани са и са критично осмислени някои форми на социална съпротива срещу жизнеността и обновлението: историческото митологизиране на "своето", "самобитното" срещу "чуждото", космополитното; религиозното "възраждане" в синтез с етническото и ... |
|
|
Изследване върху философския редукционизъм на Дерек Парфит. ... Книгата е фокусирана върху теорията за идентичността на личностите, създадена от съвременния оксфордски философ Дерек Парфит. Редукционизмът относно личностите, както Парфит нарича своята концепция, дава нетрадиционни и смели, но заедно с това внимателно обосновани отговори на фундаментални въпроси като тези, какво представляват личностите; кога трябва да смятаме, че една личност е същата, и кога тя може да бъде наречена друга личност; какви са основанията ни да постъпваме благоразумно и да бъдем морално загрижени спрямо останалите личности. Книгата ... |
|
|
Университетска философска поредица. Какво значи това? ... Най-напред е сигурно, че музиката ни очарова естествено. Този вкус е толкова древен, колкото е светът, и толкова разпространен, колкото е човешкият род. И Творецът, който ни го е вдъхнал заедно с живота, нищо не е забравил, за да го поддържа в душата ни чрез природните концерти на гласове и инструменти, които чуваме от всички страни благодарение на неговото поведение. ... |
|
|
Праксеологически обрат, граници, легитимация. Ядрото на тази книга е проблематиката на езиковите игри на легитимация. Тя е вдъхновена от анализите на проблеми от ключови работи на Лудвиг Витгенщайн, които се отнасят до случилия се през XX век обрат на философския интерес към обикновения език в практиката и свързаната с него логическа проблематика. Книгата представя Витенщайновото проблематизиране на философията и нейните граници главно в неговите произведения "Логико-философски трактат" и "Философски изследвания", но удържа и силен акцент върху въпроса: какви са шансовете да се мислят актуални ... |
|
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
|
Смисловият център на сборника, посветен на 60-годишнината на чл.-кор. Васил Проданов, е бъдещето на философията. Учените от Института за философски изследвания – БАН, представят своите виждания за развитието на отделните философски дисциплини през ХХІ век. Съвременното общество все повече се изпълва с риск и увеличаваща се комплексност, което поражда необходимостта от философска рефлексия, чрез която се задават водещи евристики, ефективни хипотези, оптимални практически стратегии. ... |
|
|
Хазарската империя и нейното наследство. Тринадесетото племе е книга, издадена през 1976 година. В нея Артур Кьостлер излага тезата, че евреите ашкенази произлизат не от древните израелтяни, а от хазарите, приели юдаизма и преселили се към Централна Европа през XII - XIII век. Заявеното намерение на автора е да обезсили расовите аргументи в полза на антисемитизма, но книгата е широко използвана от противниците на ционизма. Какво е общото между съвременните евреи и библейските племена и каква е ролята на Хазарският каганат, приел юдаизма за държавна религия? През дългото превръщане на хазарите в евреи, читателят ще ... |
|
|
Книгата на Боян Ангелов П(р)освещение освен силната си художествено-естетическа страна излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и през 1992 година получава научната и образователна степен доктор. В Швейцария завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторант. Работи като редактор и главен редактор в различни ... |
|
|
Доклади от научна конференция Велико Търново, 2010 г."Представяме на читателя третата книга с изследвания върху развитието на европейските институции на знанието в началото на Новото време (XV - XVІІ век), осъществени със средствата на философията, историята на науката и образованието, социологията, културологията и наукознанието. В тази велика епоха на социална промяна влиянието на хуманизма и новата социална динамика върху късносредновековните университети и академии, школи, научни и книжовни общества, довежда до един нов синтез, от който се раждат духовните основи на проекта за модерна Европа. В това колективно ... |
