Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната ... |
|
Проследява се драматичното движение на философската мисъл между противоположните схващания както за света, така и за познанието. Набляга се върху проблемите, опитите за тяхното решение, различните варианти и критичното им обсъждане от съвременна гледна точка, в тясна връзка с постиженията на науката. Стремежът е не само да се даде точна и компактна информация, но да се сроди читателят със стила на философската мисъл. Трудът се отличава със сполучливо подбрана тематика, добре промислена структура, ясно разглеждане на въпросите и нестандартните упражнения. Той се основава и на оригинални разработки на автора, а оттук и на ... |
|
Целта на настоящото изследване е да се очертае в общи линии теоретичният, тематичният и проблемният релеф на основнонаучната философска школа в България върху основата предимно на публикациите в сп. „Философски преглед“, кореспонденция, спомени и др. Разработката не е само теоретичен анализ, но и „разказ“ за представителите на тази школа – Димитър Михалчев, К. Чолаков, Никола Илиев, Александър Илков, Атанас Попов, Славчо Димитров, Петър Теохаров, Добри Панайотов, Грозьо Грозев – като реални и живи хора. Ето защо фактологията в това отношение на места е представена по-цялостно, като стремежът е да се обобщи максимално ... |
|
Творчеството на Радичков като философска тема. ... Книгата извежда философските внушения на Радичков. Основата са текстовете: новелата „Козел“ пиесата „Опит за летене романът „Ноев ковчег“ разказът „Ние, духовата музика“ есето „Акустичното гърне“ и други Продължава се руслото, очертано в предишната книга на същия автор „Радичков другарува с думите“. Тези две книги са единственият досега наличен опит за философско осмисляне на творчеството на Радичков. Характерна е липсата на отстраненост. Коментарът стилистично и художествено-емоционално се вплита в Радичковския текст в синкретична тъкан. Книгата е ... |
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
Тази книга има за цел да опише психологическите характери, които образуват душата на народите и да посочи по какъв начин историята на един народ и неговата цивилизация изхождат от тези характери. В това свое класическо произведение Густав Льобон разглежда образуването, развитието и душевното устройство на историческите народи през всички исторически времена според случайностите на завоевания, миграции или политически промени. Издирва постоянните и променливите черти на характерите на народите като се опитва да отговори на въпроса дали личностите и народите се стремят към равенство или, напротив, към все по-голямо ... |