Етнологичната рефлексия върху футбола разкрива употребата на спорта за целите на политиката, за укрепването на националната идентичност, за създаването на субкултури, като акцентът е върху непрофесионалния футбол, игран на малки селски стадиони и оказващ огромно влияние върху самочувствието, себеопределянето на отделните малки общности. Теоретичната, въвеждащата в проблематиката, част на книгата не е типичното представяне на основните автори работещи в областта, както обикновено се случва в монографиите. Кюркчиева демонстрира сериозни познания и цитира повечето от водещите съвременни изследователи, нещо което никак не е ... |
|
|
Сборникът е колективен опит за осмисляне и обговаряне на "първата вълна" на пандемията от COVID-19 и нейните разнопосочни отражения в различни сфери на социалния и културния живот в перспективата на хуманитарните и социалните науки. Участват 14 автори с разностранни интереси и интердисциплинарна специализация в областта на етнологията, фолклористиката, социалната и културната антропология, психологията, теологията и християнската философия, музикологията, медийните изследвания и други. Статиите им предлагат многопосочни и взаимно допълващи се погледи към темата и така очертават една по-обща картина за първите ... |
|
|
От историческа гледна точка етническата карта на Балканите непрекъснато се променя, като този процес е съпроводен с отмирането или раждането на различни по големина и численост етнически общности. Най-ранното население на Балканите се отнася към епохата на късния палеолит, а по време на неолитната и енеолитната епоха (VI - IV хил. пр. Хр.) вече са засвиделствани първите земеделски и скотовъдни култури (Фол, 1980:168). Те са резултат от развитието и вътрешните взаимодействия на автохтонното население, което още тогава започва да изпитва и влиянието на външните етнически миграции. Сложната етническа и културна симбиоза на ... |
|
|
Статиите в настоящия сборник се отнасят към областта на Интеркултурната комуникация. Застъпени са три отделни аспекта: първият аспект се отнася до теоретическата обосновка, характера, съдържанието и методиката на тази нова дисциплина. Като пример за проблемите и рисковете, но и за шансовете на подобно начинание служи основаната през 1996 г. Мюнхенска университетска програма по Интеркултурна комуникация. Вторият аспект е изследователски и е посветен на възможностите за разширяване и осъвременяване - в смисъл на глобалните промени - на Европейската етнология с теоретични елементи и емпирични подходи от Интеркултурната ... |
|
|
Научна конференция в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН ... Сборникът представя докладите, изнесени на едноименната научна конференция през септември 2013 г. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Текстовете в този сборник се обръщат към ключови въпроси, свързани с теорията и практиката на музейната комуникация и интерпретация: "Могат ли да говорят предметите в музея? Какъв "език" говорят? Имаме ли нужда от "превод"? Чии са гласовете, с които са обвързани предметите, и в какви големи разкази и идеологически дискурси се вписват те? ... |
|
|
Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. ... |
|
|
Книгата е етноложко изследване на аспекти от народната медицина от началото на XXI век. В текста последователно се анализират различни категории лечители и лечителски практики в процес на промяна, която се разглежда като част от механизма за адаптация и оцеляване на традиционното народно лечение в постмодерна културна среда. За емпирична основа на изследването се използват сведения от теренни етнографски проучвания, провеждани в периода 2014 - 2019 г. Съществуването на традиционни лечители и лечебни практики се анализират като обществено споделен и приемлив компромис както от страна на самите лечители, така и от ... |
|
|
Светла Дживтерева (Светла Минкова) е завършила Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий (1995) и е преподавател в него от 2012 г. Основните ѝ научноизследователски интереси са в областта на фолклористиката, етнологията и лингвистиката. Присъединен член на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика Онгъл. Автор е на монографичното изследване Българската митопоетична картина за свят в народните гатанки (2013). ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
"...С острата си наблюдателност и завидна бързина на изследователските си рефлекси авторката и уловила вътрешната динамика в един недълготраен период, в който промените осезателно доминират над трайните черти. В този смисъл новата книга е естествено продължение на предишната много успешна книга "Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили! Етнология на промяната" (1997), издадена също от Академично издателство "Проф. Марин Дринов" и публикувана в престижни научни серии в чужбина в английски и сърбохърватски превод..."М. Бенковска-Събкова Радост Иванова е доктор на филологическите науки, ст.н.с. ... |
|
|
Книгата е посветена на българските календарни празници - тези, които се честват в определени моменти от годишния цикъл. Разказва също така и за родните обичаи, чрез които човекът в традиционната култура се стреми да си осигури здраве и благополучие. Тази книга събира българските празници, обичаи и вярвания, за да изгради пъстрата мозайка на фолклорния свят. Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в секция "Антропология на словестните традиции" при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Веселка Тончева е доктор по етномузикология и доцент в секция "етномузикология и ... |
|
|
Аспекти на културата, идентичността и миграцията. Настоящият сборник включва единадесет научни разработки и е насочен както към професионалната академична общност от областта на етнологията, културната и социалната антропология, историята, социологията и други хуманитарни науки, така и към всеки български читател, който желае да узнае повече за живота и историята на своите сънародници, емигрирали през далечното или близкото минало или останали по други причини извън пределите на родината. ... |
