"Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено - бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно. Ето затова: Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората. И обратно - ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
Томът съдържа разкази (1977 - 2000 г.), разкази за деца и разкази, непубликувани в авторови книги. ... "Събрани съчинения - Том 4" е един от най-интересните и разнообразни томове от поредицата поради многообразието си и многообхватността на текстове в себе си. В него са поместени, както и някои от добре забравените последни нови книги на Радичков от края на 20 век, сред които "Умиване лицето на Богородица", така и всички негови детски книги. Заедно с това читателят ще открие и непубликувани досега разкази на Радичков. В съдържанието са включени книгите "Умиване лицето на Богородица", " ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Шарена черга е първата детска книга на Йордан Радичков. Като че останала в сянката на другите му детските книги Ние, врабчетата и Малки жабешки истории, Шарена черга е една от най-нежните и красиви творби на писателя, насочени към по-малките читатели. Шарена черга се появява под перото на Йордан Радичков през 1964 година. Писателят рисува картини от реалността на селския живот, който е населен от своенравното животинско царство и неопитомимите природни стихии. Магаре, което спори със собствената си сянка, жаба, която разваля детската фантазия, овни, които срутват цели дворци, прасе, което спори с ветровете, охлюв, ... |
|
|
Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата "Как така?". Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор. "Как така?", именно този въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година. Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино ... |
|
|
Томът съдържа разкази (1974 - 1995 г.). ... "Събрани съчинения - Том 3" представя на читателя разказите на автора между 1974 и 1995 година. Сред тях се нарежда и непознатата за масовия читател книга "Хора и свраки", "Смокове в ливадите", както и по-популярният сборник "Нежната спирала". В съдържанието са включени книгите "Как така?", "Малко отечество", "Луда трева", "Педя земя", "Нежната спирала", "Скакалец", "Хора и свраки", "Смокове в ливадите"."Това е частна инициатива на една малка група хора ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
|
През 1963 година Йордан Радичков се запътва към сибирските земи с три прости тетрадки с бели листа и голямо любопитство. Той ще прекара няколко месеца в обиколки на всевъзможни места из необятната шир. Макар с предначертан маршрут авторът ще се губи по пътеката, ще се отклонява от нея и ще се среща със сребърни лисици, величествени елени, директори на златни мини, влюбени младежи, лагерници, еленовъди и много други причудливи обитатели на замръзналите земи. Той бързо ще се сближи с всички свои герои и през разговора си с тях и през фината му чувствителност към техните често тежки животи Йордан Радичков ще се вдъхнови ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип Борсалино. То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е Бомбето на Йордан Радичков. Един изключителен текст, в който авторът проследява историческите ... |
