Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ Св. Климент Охридски. Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к Студентска трибуна, дълги години е редактор в отдел Поезия на списание Пламък. След промяната е била директор на Издателство Иван Вазов и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: Златните момичета 1972, Невъзможно бягство 1975, Коприва 1977, За близкия човек 1980, Камък 1985, Сега разбирам 1987, Зимна роза 1989, Някой е идвал 1993, Беше ... |
|
|
Книгата включва негови духовни размисли за упованието и надеждата в Бога в периоди на изпитания и житейски превратности. Насърчен е да напише тези духовни упражнения от самия папа Йоан Павел II, който отбелязва в уводните думи към книгата: "Пожелах в хода на Големия юбилей да се отдели специално място на свидетелството на хора, които са страдали заради вярата си, заплащайки със своята кръв принадлежността си към Христос и към Църквата или посрещайки храбро безкрайните години затвор и други лишения от всякакъв вид. Именно такова свидетелство Вие споделихте с нас с топлота и вълнение, показвайки, че през целия човешки ... |
|
|
Удивителен епос за спасителната вяра в бурните години от първата половина на XX в., видени през очите на действителни личности. Съдбите на монахиня Касиния (Галина Везенкова), свети Серафим Чудотворец и неговите духовни чада са вплетени в майсторска сплав от реални факти и мощно писателско въображение."Войните свършват, защото са обичайни, беше казала майка ѝ, тази обаче се оказа толкова обичайна, че съвсем се сля с живота и отказа да свърши. Годините бяха изпълнили едната ръка на Галинка, пълзяха по пръстите на другата и тя вече едва си спомняше времето, когато сутрин седеше пред чугунената печка да гледа как ... |
|
|
Разследване на Христовите реликви. ... Тази книга е резултат от десетки пътувания, стотици разговори, хиляди снимки и документи. Тя е пътуване във времето (от Христовата епоха до днес) и в пространството (от Светата земя до Испания). Тя е откриване как съвременните учени стигат до същите изводи като поклонниците от векове насам. Тя е история за това, че науката се нуждае от смирение. ... |
|
|
Криминален инспектор Юна Лина е във временен принудителен отпуск, когато е въвлечен в разследването на убийство, извършено в изправителен дом за момичета. Едно от тях е мъртво, а друго е изчезнало, оставяйки след себе си кървави следи. Свидетели няма, но няколко дни след бруталното убийство една жена започва да се обажда в полицията. Първоначално иска пари за информацията си, но след това все по-отчаяно настоява единствено да я изслушат. Полицията иска да приключи бързо със случая и напредъкът идва, след като под леглото на избягалото момиче е открит кървав чук. Но защо, ако това е оръжието на убийството, жената по ... |
|
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
|
"Единственият свидетел на красотата" е смесица от любовна история и трилър, реалност и фентъзи, чието действие се развива на различни места в Хърватска и в екзотична Малта. Това е един роман за емоционална загуба, любов, самота и... литература. Литературата е толкова важна, колкото и самият живот. Авторът споделя, че е написал романа, за да възвеличае изключителния читател. Дори и това да е само един читател. Единственият свидетел. На красотата. Миро Гарван е хърватски автор, роден през 1961 г. Негови творби са преведени на 35 езика, а книгите му излизат в 150 различни издания. Носител на наградата Central ... |
|
|
Сборник в чест на 75-годишнината на проф. дфн. Божидара Делииванова. ... Сборникът обединява литературноисторически и културологично ориентирани статии, които интерпретират произведения от различни епохи и литератури и които разглеждат литературния текст в пресечната точка между исторически и културен контекст, читателски нагласи и динамични медийни стратегии, влияещи на литературния пазар. Колеги от различни области на филологическото знание се обединяват около тезата, че въпреки многообразието от литературни и културни теории от края на XX и началото на XXI век и плурализма на методите за интерпретация темата за ... |
|
|
"Ние приемаме тази книга-изповед в нейното метафорично и конкретно съдържание. Това личи от нейното заглавие. Като нов човек от новото време, Евгени Кирилов интуитивно, но и чрез разнолики познания, е стигнал до прогнози, които днес можем да определим като малки, но изумителни прозрения. Съвременната обстановка, която изненада мнозина познавачи на света, за него явно е била последствие на една незрима за дилетантите динамика. Значи той не е само деец на културата и неин носител. Той се прояви и като политически деец с онзи финес и ерудиция, които притежаваха малцина." проф. Андрей Пантев Евгени Захариев Кирилов ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език ... Темата се разработва за първи път в България. Изданието е двуезично - на български и немски език и се осъществява с подкрепата на германската Фондация „Памет, отговорност и бъдеще”. Книгата е посветена на паметта за принудителния труд в България – принуда, на която са били подлагани български граждани по времето на двата различни политически режима. Целта ѝ е да покаже как писмените, устните, визуалните и ритуалните форми на предаване на спомените формират колективни (комуникативни) памети и идентичности. Изследвани са доминантните мотиви и образци на самопредставяне ... |
|
|
Две произведения на Светлана Алексиевич събрани в една книга. ... "Войната не е с лице на жена" На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности - летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари... Жените вече не само спасяват - те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали. Вместо за ... |
|
|
Той смяташе, че знае истината. Тогава защо бягаше? Той беше станал свидетел на престъпления - убийства, отвличания и изнудване - извършени от професионалисти, които живееха в свят на конспирация и престъпност. Те се опитаха да се отърват от него, затова го обвиниха, че стои зад всичко случило се. Уличиха го и го направиха основния заподозрян, а не просто търсен свидетел и жертва. Той нямаше друг избор, освен да изчезне. Но те го преследваха, докато той бягаше и преминаваше през шест страни на Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Той се надяваше мракът да го скрие, но мракът засия и откри пред него тайни, които той до ... |
