"Пролог: Когато светлината угасна
Миризмата на озон и изгоряла пластмаса и до днес е в ноздрите ми. Прекарах два дни в пълен мрак. Завесите – уплътнени със заковани за дограмата одеяла. UV-лъчите от прожекторите без филтри бяха изгорили роговиците ми. Дори фосфоресциращата точка на часовника пареше очите ми.
Бяхме записали двадесет и петия епизод на Колелото на късмета – с официален лиценз от Sony Pictures. И после се стовари катастрофата. Защото плащането по договора беше в долари. А точно тогава България полудя. Хиперинфлацията връхлетя като цунами. От 70 лева за долар курсът скочи на над 3000. Всеки ден парите се топяха пред очите ни. С партньора ми трябваше да се откажем. Екипът се разпадна. Доверието на десетки хора се изпари.
След провала на телевизионния проект не просто останах без пари и с дългове. Останах без глас. Без среда. Без функция. Бях на 22 години.
В студения апартамент без ток седях увит с одеяло. Тишината тежеше повече от дълговете. Спомних си как един ден майка ми броеше парите в портмонето си – всичко, което ни оставаше до края на месеца, после ме погледна в очите и каза: "Не се плаши от липсата на пари – страхувай се да не изгубиш себе си."
В тази тъмна стая, с прогорени очи, започнах да прехвърлям спомени в ума си. Припомних си всяко обещание, което бях дал. Всяко обещание, което бях нарушил. И някъде в хаоса се появи формула, която по-късно записах в черната си тетрадка. Нищо героично – просто опит да намеря система в провала: Доверие = изпълнените обещания минус нарушените, умножени по пет.
Проста. Брутална. Истинска. Като самия живот.
Тогава не знаех, че формулата ще роди Webit и WIN, на която стотици ще доверят парите си за управление. Че доверието наистина има математика и създава измерими възможности.
Първият ми бизнес провал ме научи на три неща: валутен риск съществува, темпът на разходване трябва да се контролира и оперативен резерв от 3 месеца не е достатъчен.
Дъното не е място. То е избор. Можеш да останеш там. Или да го превърнеш във фундамент.
Тази книга е за пътя от дъното до доверието. За формулата, която го измерва. За платформите, които го умножават. За инвестициите, които го следват. Но за да разбереш как изобщо стигнах до този провал, трябва да се върнем назад. До едно шестгодишно момче с метална тава в ръце на варненския пазар..."
Из книгата