Кентървилския призрак

Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. 100 произведения на изкуството Ънхуа И Времетраене: 1:08 мин. Виж какво ме накара да направя Джон Ланчестър Времетраене: 1:01 мин. Убийство в първа класа Хелена Диксън Времетраене: 1:06 мин. Да овладеем своя гняв, преди той да овладее нас Албърт Елис, Реймънд Тафрейт Времетраене: 1:09 мин. Умът в режим почивка Д-р Джоузеф Джебели Времетраене: 1:06 мин. Играта. Става дума за живота ти Ян Бек Времетраене: 0:57 мин. Изтрити от лицето на земята Джо Спейн Времетраене: 1:06 мин. Кеш Джесика Питърсън Времетраене: 1:05 мин. Изкуството да надхитриш кармата Елисабет Бенавент Времетраене: 1:13 мин. Заветът на Ян А. Д. Времетраене: 1:01 мин.

Американски министър се нанася със семейството си в старо величествено имение. Предишният собственик ги предупреждава, че то е обитавано от зловещ призрак, който приживе е убил жестоко собствената си жена. Историята се разгръща със скърцащи дъски на пода, мистериозни проходи, тъмни тавани, дрънчащи вериги и странен вой. Семейство Отис обаче отказва да се уплаши. Ироничният хумор на Оскар Уайлд взема всички съставки на традиционна история за духове и я обръща с главата надолу, създавайки весела пародия вместо мрачна сага! Американците са продукти на чисто прагматична култура, която няма склонност към сантименталност и суеверия. Английското имение е обгърнато от легенди за древни проклятия и за дяволските дела на призрака от XVI век. Въпреки всички негови най-екстравагантни усилия двамата най-малки членове на семейството поставят коварни капани, докато дъщерята Вирджиния сякаш е единствената, която наистина може да оцени положението на горкия мъртвец.

Историята на Оскар Уайлд за уморен английски призрак, сблъскващ се с нахално американско семейство, е очарователна, забавна и идеална за всяка възраст. Кентървилския призрак е първата публикувана творба на Оскар Уайлд, появила се в списание през 1887 г. и предсказва гения на Уайлд да съчетава забавно темпо, остроумен диалог и ситуационна комедия.

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

КВЦ ЕООД
София, 1113
бул. Шипченски проход 18
kvcbg@abv.bg