За робското в робството и свободата в разлома. ... Главната цел на тази книга бе да покаже въстанието от 1876 не в неговите триумфи и възторзи, нито в паденията и разгрома, както е правено многократно, а във вътрешното, психично изживяване на свободата - свободата като способност да поемеш отговорност за свободата на другите и най-важното като способност да намериш ключа към психичния статус на своя народ. Тук идваме вече до същностния проблем, сърцевината на целта - робското, преодоляването на което е самата свобода. Ако в изминалите от 1876 насам сто и четиридесет години имаме натрупана огромна литература - научна и ... |
|
|
Пътят към Априлското въстание. ... На повечето обществени места, където по някакъв начин трябва да се изрази българският дух, стоят портретите на Раковски, Ботев, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Левски, Бенковски. Всички тези герои от Комитското десетилетие имат различна роля и различен принос за преминаването от разпокъсана съпротива с хайдушки чети към организирано националноосвободително движение. Но общото между тях е абсолютната им вяра и последователност в това, което правят. В Комитското десетилетие Димитър Страшимиров разкрива избистрянето на идеите, политическите сблъсъци със свои и чужди, героизма, ... |
|
|
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!" ... Христо Ботев е роден в Калофер в семейство на учител. През 1863 г. учи в Русия, град Одеса, от където започва революционното му непокорство. През 1867 г. се установява в Румъния, където се включва в революционната дейност на българите-емигранти. Ботев е ръководил издаването на вестниците "Будилник", "Дума на българските емигранти" и "Знаме", в които е публикувал свои стихове, статии и фейлетони. След избухването на Априлското въстание, Ботев заедно с четата си превзема австрийския кораб "Радецки". Той принуждава ... |
|
|
"Свобода или смърть!" ... Георги Бенковски е бил водач на Априлското въстание, което избухнало през пролетта на 1876 г. Това въстание довело до освободителната Руско-Турска война през 1878 г. Революционера е родом от Копривщица, като рожденото му име е Гаврил Хлътев. Започва да учи терзийски (шивашки) занаят, а след това и търговия на аба (вълнени платове) и пътувал до Цариград всяка година. После сам се захванал с търговия. Общувал с хора от различни националности и научил турски, гръцки, арменски, персийски, италиански, полски и румънски. През 1875 г. заминал за Румъния, където се свързал с революционните ... |
|
|
Издание по случай 150 години от Априлското въстание. Мемоарите „В тъмница. Спомени от 1876 година“ разказват личната история на Константин Величков (1855 – 1907), прекарал повече от три месеца в занданите на Пазарджик, Пловдив и Одрин след кървавия разгром на Априлското въстание. Всеки ред в тази разтърсваща книга е исторически точен: от садистичните издевателства над бунтарите до покъртителните сцени на рухнали надежди и отчайващо малодушие. А въстаниците, които писателят, преводач, художник и бъдещ политик среща в тъмницата, са далеч от всякакви клишета. Поробителите също не са анонимна маса от насилници – Величков ... |
|
|
Размери на таблото: 33 х 48 cm. ... |
|
|
В това издание са събрани спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г. Те рисуват по интересен начин живота на дейците в предосвобожденската епоха и началните им стъпки в революционно-освободителното движение до и по времето на Васил Левски и най-важното събитие – въстанието през 1876 г., неговата подготовка, провеждане, разгром и последвалите ... |
|
|
Учебното табло изобразява черно-бял портрет на Панайот Волов от художника Иван Христов. Таблото е с размери 33.5 x 48.5 cm и е изработено от двустранно гланцирана хартия. ... |
|
|
Съдържа: хидрография; територия на Османската империя и държавите, зависими от нея, както и райони, обхванати от подготовка на въстанието и райони на масово участие във въстанието; центрове на революционни окръзи; номера и имена на апостоли на революционни окръзи; отбелязани със знаци Гюргевски революционен комитет, събранието в Оборище, избухването на въстанието; действия на Хвърковатата чета, както и път на четите на поп Харитон и Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Христо Ботев, Таньо Стоянов, Сидер Грънчаров и Стоил войвода;; главни сражения на въстаниците; места на масово клане на българи; въстанали селища; ... |
|
|
Характеристики: размери: 140 x 100 cm; пластмасови лайсни и винил. ... |
|
|
Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |
|
|
1876. Приписки към Записки по българските въстания е една необикновена книга в историята на българската литература. Тя се явява като зародиш в първоначалното издание на Корени пред 100-годишнината от Априлското въстание. Авторът и тогава едва ли е предполагал, че веднъж, докоснал се до тематиката на въстанието, тя ще се превърне в съдбовна тема в неговия живот, нарастваща в нови сюжети в десет различни издания до настоящия том. В едно от тях (2002) акад. Иван Радев пише: „В определен смисъл... може да се каже, че Симеон Янев пренаписа Записки по българските въстания... Захари Стоянов бе летописецът тогава. Днес Симеон ... |
