Български исторически роман. ... Българинът е щастлив, защото обича народа си и е готов да жертва живота си за него. Жалки са хората, които нямат какво да жертват и заради кого. Те са сираци. Когато няма високи цели и амбиции, човек започва да задоволява низките си страсти. Амбициите поддържат човека жив и създават ред в живота му. Съдбата винаги се усмихва на човека с големи амбиции и високи цели! ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Велика България, за която мечтаеше, не бе България, владееща много земи и имаща силна армия. Не със силата си тя можеше да стане велика. За него Велика България щеше да е велика с духа си, с това, че подслоняваше саракта в себе си. Територия, народ и саракт в едно, това бе Велика България. Нея щеше да я има едва тогава, когато всички българи бяха мъже на дълга и честта. Велика България е, когато канът ювиги властва справедливо и води българите по Пътя на духа и мисията." ... |
|
|
Български исторически роман. "Канът на българите трябва да бъде могъщ, неговата сила и оренда извират от дълбините на Небето и Земята, но в същото време той трябва да бъде деликатен към болките, горестите и страховете на своите деца - българите. Той трябва да им осигури сигурност, спокойствие, стабилност, самочувствие, мисия и пълноценен, осъзнат живот. Българите предаваха душите си в ръцете на своя баща - кана ювиги, и бяха негови достойни синове." ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Аз ще си лягам - каза игуменката и се оттегли. Кубрат бе сигурен, че тя не бе мигнала през цялата изминала нощ и сигурно наистина бе много изморена. Тялото на българина бе схванато, досега бе стоял напълно неподвижно и мускулите му се бяха сковали. Мъжът искаше да се раздвижи малко, затова, вместо да се отправи към кубикулума, където спяха децата и накъдето тръгна Ситара, предпочете да излезе малко навън, да вдиша чист въздух и да направи лека разходка преди лягане. Когато излезе, той се протегна и прозя шумно и в този момент погледна към звездите. Тези звезди, които бяха досущ като ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Български исторически роман. ... Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините които той рисува, струи светлина. Тази светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само то теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към себе си?! Аз вярвам, че да! Нека ... |
|
|
Български исторически роман. "Българите са способни хора, които създават неща, смятани за невъзможни от другите. Това е силата на този народ, който мечтае, дерзае, предизвиква Бог, макар и малък, дръзва да се сравнява с големите, изправя се дори срещу самата природа и може да съществува там, където всички се огъват. Той прави крачка напред, когато другите отстъпват, отстоява това, което останалите предават и забравят. Българите са горд народ, с чест и достойнство, които могат да будят само уважение." ... |
|
|
Български исторически роман. ... Уважаващият себе си народ не иска друг да разказва историята му, а я пише и помни сам. Преди народът да изчезне, изчезва неговата история, паметта му. Народ, който не помни собствената си история, я учи от разказите на другите и се оглежда в тях като в криво огледало. Тогава обаче той вижда тяхното отношение към себе си и външността си, отражението си и няма да знае кой е всъщност. Историята е начин да познаваш и да виждаш себе си, чрез предците си, тя е следа, която народът оставя в света. ... |
|
|
Поредицата "Артур" е продължение на историческата сага "Тангра". В нея приключението и животът на Авитохол този път се пренасят в Британия, по земите на келтите-друиди. Ще научите защо някои автори твърдят за Артур, че е крал на сарматите (българите) от владетелския род Дуло, каква е връзката на рицарите на кръглата маса с тиуните и "хранените хора" на българските кане, кой е мечът на всички владетели Екскалибур. ... |
|
|
Оренда се е наричала магическата сила, осъществявала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският боен дух. Прабългарските воини чрез определени практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът били средоточие на тази сила и знаели тайните за нейното култивиране и управление. Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги натоварил. Бойното умение на прабългарите "Да" също ... |
|
|
Българите имаха високи изисквания към себе си. Те бяха жизнени, любознателни, задълбочени, осъзнати, хора на дълга и честта, които непрекъснато общуваха с орендата и бяха в неразривна връзка с Бог. Всеки един от тях се опитваше да превърне живота си в легенда, достойна да бъде разказвана от тумирите, да превърне Пътя си в мисия. Те бяха българи, светли глави, духовни същества и светеха и грееха, те не бяха луни, а слънца. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
В шеста част от епоса Тангра на Токораз Исто един владетел, изсякъл името си в гранитните страници на историята, вървеше по пътеката на своята мисия и съдба. Този мъж съвсем скоро щяха да проклинат всички политици и воини, лицемери и християни от Запад. Неговото име щеше да стряска сънищата на всички, които смятаха себе си за цивилизовани, а останалите презрително наричаха варвари. Това щеше да продължи поколения наред. Този воин и владетел беше Атила. Един варварин щеше да смущава съня на мирните римски граждани, но в същото време щеше да плени въображението на хората и да посочи пътя на тези, копнеещи да бъдат ... |
|
|
Български исторически роман. ... Влез в чудния свят на Токораз Исто. Погледни внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. Чрез думите и историите ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България ще продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш Пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към Себе си!? Аз вярвам, че ДА! Нека Орендата те води и Тангра бди над теб! И нека историята за България започне ... |
