В една мрачна и дъждовна ноемврийска нощ в Конкарно – курортно градче в северната част на Франция – е извършено убийство. Комисарят Мегре е назначен да разследва случая, а скоро самият той ще се убеди, че животът в малкото градче не е така спокоен. Стара любовна история и стремеж към лично отмъщение се преплитат в историята, а появата на едно старо, мръсно и жълто куче озадачава всички... ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон , – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
„Мегре и сянката върху пердето” – Мрачният парижки площад “Де Вож” е разтърсен от мистериозно убийство. Дали жертвата е убита с цел обир или пък престъплението е извършено от нейни близки? Кой се крие зад пердето на апартамента на първия етаж от тайнствената кооперация? И как Мегре ще докаже, че не винаги зад очевидното се крие ключът към разплитане на престъплението? „Мегре и детегледачката” – Какво е общото между привлекателна чужденка и малкото и момченце, разхождащи се в центъра на Париж, седемдесетгодишна италианска графиня и два човешки зъба, открити в книговезко ателие? Този път дори и самият Мегре не знае в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Сто двайсет и осем деца намират смъртта си при рухването на новопостроен санаториум в Клерфон в третата книга от серията с най-добрите романи на Жорж Сименон от поредицата “Крими”. Правителството търси изкупителна жертва в лицето на министъра на строителството Поен. В конфиденциален телефонен разговор и извън правилата министърът въвлича Мегре в заплетената политическа афера. За комисаря от френската полиция политиката буди боязън. Но сега случаят е малко по-различен, а разследването ще разкрие много от тайните и интригите из най-високите постове в държавата. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Орор Дюпен напуска съпруга, когото не обича, и имението във френската провинция, за да започне нов живот в Париж. Приема името Жорж Санд, започва да пише романи и се превръща в една от най-забележителните и скандални личности на своето време. Жорж Санд предизвиква установените норми и ограничения в обществото както с облеклото и поведението си, така и със своите книги. Сред безбройните ѝ приятели и любовници са Фредерик Шопен, Гюстав Флобер , Ференц Лист, Йожен Дьолакроа, Виктор Юго , Мари Дорвал и Алфред дьо Мюсе. Славата и успехът ѝ са съпроводени от непрекъсната битка с предразсъдъците, от разочарования ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно - и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът "История на окото" е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967. Жорж Батай (1897 - 1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията.& ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Ново издание на най-известния френскоезичен символистичен роман "Мъртвата Брюге" на Жорж Роденбах - за първи път с авторски фотографии. В българското издание са възпроизведени 35-те клишета на фотографско студио "Леви и Ньордейн", включени в оригиналното издание на "Марпон и Фламарион" в Париж през 1892 г. Така тя се превръща в първата публикувана художествена творба, илюстрирана с авторски фотографии. Действието на може би най-известния френскоезичен символистичен роман "Мъртвата Брюге" се разиграва сред декорите на старинния фламандски град, скован в мрачните води на каналите, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Религията на моя син Доминик е омайна, безмерна, пълна с радост и ухания градина", казва един ден Нашият Господ на света Катерина, която ни привежда тези слова. Жорж Бернанос (1888 - 1948) е сред най-изтъкнатите френски автори на ХХ в. и един от най-големите съвременни християнски писатели. През 1929 г. той печели наградата "Фемина" за романа си "Радостта", а през 1936 г. - Голямата награда на Френската академия за романа "Дневникът на един селски свещеник", който Андре Малро определя като "една от най-добрите съвременни творби по своята дълбочина и сила". Впоследствие ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти... На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто ...![](/b-images/quad-transp.gif) |