Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев , Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков , Людмила Живкова, Борис Велчев , Александър Лилов , Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин , Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
Книгата няма да разкрие зорко пазени тайни. Целта ѝ е да проумеем най-после, че мъдрите владетели са само в приказките и в сценариите на кукловодите. И че сънят на разума ражда само и единствено чудовища."Очевидно зад завесата бе кипял неуморен труд: след дълго изгнание, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя. Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и скиптър. Сложиха му и пъдар, да го пази, следи и донася. Царя бе роднина с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове и те много го тачеха. С тяхна помощ лесно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия ... |
|
"Защо лаят краставите магарета" е написана в характерния журналистически стил на Калин Тодоров , отличаващ се с овладян тон, прецизна фактология, изненадваща информация. Това не е гола публицистика или полусъблечена есеистика, а по-скоро нов тип разследваща журналистика, разглеждаща от невидимите събития зад завесата на съвременната българска преса, така и невидимите страни до днешната гореща война между САЩ и Русия. Да, докато кучетата (или краставите магарета, това е без значение) си лаят, новите реалности кристализират пред очите ни. Прави са китайците: не дай боже да живееш в интересни времена! Е, бива и ... |
|
"Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл... Така аз бих представил в едно изречение пиесата на Уилям Шекспир Макбет - най-кратката, но и най-известната му трагедия. Основана е върху разказ на шотландския крал Макбет (1005 - 1054). Бардът от Стратфорд на Ейвън я е посветил на покварата от властта и на предателството. Избрах този стих за мото на книгата, защото покварата от властта и предателството са главните причини за пропадането на България. Покварата на хора, които през всичките години на Прехода предаваха миналото и бъдещето на България, нейната природа и ... |
|
В книгата са включени нови 51 драматични реални житейски истории, илюстрирани с 290 редки фотографии. За първи път се публикува скандалната брошура "Из московския живот на Петко Каравелов". ... Книгата предлага любопитен и занимателен прочит на автентични факти, случки, събития и човешки съдби от далечното и по-близкото минало, написани без самоцелна "гонитба" на пикантерии, с уважение към достойнството на героите в тях, интригуващи, но балансирани като документалистика и художествено повествование. ... |
|
През 1948 г. не повече от двайсетина успенци извършват апостолското си служение в България, след като ужасяващият комунистически режим е прогонил всички чужденци от страната. Всичко е подготвено още тогава, за да започнат преследванията срещу малобройната католическа общност, обявена за враг номер 1 на режима. Отец Камен, отец Йосафат, отец Павел... Само три имена от същата тази общност. Какво знаем за техния арест, за тяхното мъченичество, за жестокия им процес? И кой би могъл да се усъмни, че те са екзекутирани на 11 ноември 1952 г., след като са били обвинени като "шпиони и заговорници, които са искали да ... |
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
Колективната монография представя научните резултати на проекта "Качеството на демокрацията в България: Демократичен консенсус и гражданско участие", финансиран от фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката и реализиран от изследователски екип на Департамента по политически науки на Нов български университет. "Темата на проекта, разбира се, не е избрана случайно. Още към началото на изследванията са видни и с просто око симптомите на разочарование от функционирането на демократичната система и от ниската ефективност на управлението в България – проблеми с правовата ... |