Крос в смъртоносна схватка

Книги от поредицата за Алекс Крос Джеймс Патерсън Времетраене: 1:12 мин. Джеймс Патерсън Времетраене: 1:07 мин. Последно предупреждение Никола Бьогле Времетраене: 0:59 мин.

Кей Уилингам, красивата и известна бивша съпруга на вицепрезидента на САЩ, е намерена мъртва в паркирано зад частно училище бентли в компрометираща поза с директора Рандъл Кристофър. Кой ги е застрелял хладнокръвно от упор и защо? Двамата очевидно са имали любовна връзка въпреки привидно щастливия брак на Кристофър.

Шокиращото двойно убийство се превръща в сензация в интернет, телевизията и медиите и приковава вниманието на Алекс Крос. Кей е негова позната, а някога и нещо повече... Докато Джон Сампсън разследва последните дни на Кристофър, Алекс Крос и специален агент Нед Махоуни заминават за Алабама, за да проучат миналото на Кей. Там обаче се натъкват на свят на корупция, престъпност и тайни. Свят, недостъпен за пришълци като тях.

Убитата е имала немалко врагове, но кой е пожелал смъртта ѝ? За да разкрие случая, Крос влиза в опасна схватка, която може да му коства не само репутацията, но и живота.

"Усещането, което изпитвах, когато се отдръпвах от скалата, когато се оттласквах от нея, когато разхлабвах хватката си върху въжетата, когато се спусках пет метра преди обувките ми отново да се ударят в стената, когато повтарях целия процес отново и отново, все още беше живо в мен, когато слязох от колата и се отправих към полицейския кордон. Във Вашингтон беше юли, но беше странно хладно - двайсет градуса, ниска влажност, умерен вятър. Училището се появи пред мен, затворено и празно през лятото. Джани учеше в Частно средно училище Харисън и когато видях стълпотворението от автомобили на медиите около училищния двор, се разстроих още повече.
Заобиколих колите и си проправих път през зяпачите. Чувах, но се стараех да не обръщам внимание на злобните клюки и теории, които вече се разпространяваха за жертвите и ужасното престъпление.

В миналото бях агент на ФБР и детектив от отдел Убийства в градската полиция, а сега бях консултант и на двете агенции. Показах служебната си карта на униформения полицай, който охраняваше местопрестъплението, и той ми позволи да премина под лентата.
Изминах петнайсетина метра, преди агент на ФБР да ми поиска документ за самоличност. Показах му значката на сътрудник на ФБР и той ми махна с ръка да продължа. Джон Сампсън, най-добрият ми приятел и бивш партньор от отдел Убийства във Вашингтон, се появи иззад ъгъла.
– ФБР? - казах аз.
– Като се има предвид кои са жертвите, не е изненадващо.
– Да, но кой командва?
– Махоуни. Иска да погледнеш телата, преди да ги преместят.
– Колко зле изглеждат?
– Не са простреляни в лицето. Ще ги разпознаеш.

Отидохме до паркинга в задната част на училищния двор и видях микробус на ФБР и автомобил на съдебна медицина, паркирани до футболното игрище и пистата, където дъщеря ми бе направила някои от най-добрите си бягания. Из паркинга обикаляха най-малко двайсет агенти, търсещи всевъзможни доказателства. Видях неколцина от тях на игрището.
– Кой ги е намерил? - попитах аз.
– Училищната охрана - каза той, като посочи към контейнерите за боклук с жълта полицейска лента около тях. – Отзад са.
– Час на смъртта?
– Според съдебния лекар - четири сутринта.

Приближихме се до контейнерите за боклук и видяхме познатото бледосиньо Бентли кабрио, оградено с полицейска лента, и неколцина агенти, криминалисти и детективи, които се суетяха около него.
Специален агент Нед Махоуни, старият ми партньор от Бюрото, се отдели от глутницата, приближи се и ми стисна ръката.
– Чакахме те, Алекс. Всичко е заснето, но все още не е преглеждано от криминалистите.
– Добре - казах аз. – Мога ли да получа малко пространство за дишане?
Махоуни плесна с ръце и извика:
– Момчета, отдръпнете се, имаме нужда да огледаме местопрестъплението на спокойствие.
Изгледаха ни недоволно, но все пак се отдалечиха.
Огледах бентлито и жертвите на задната седалка и на част от мен ѝ се прииска да седне и да заплаче. Но бях прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в разследване на убийства и имаше само един начин да го правя добре: като се дистанцирам емоционално от жертвите. В този случай това щеше да е трудно.
Махоуни, сякаш прочел мислите ми, попита:
– Сигурен ли си, че си готов за това?
– Ще се справя - казах аз, докато заобикалях колата, за да се приближа до жената.
Исках да се отнеса към нея като към обект, който трябва да бъде проучен, но ми беше трудно да откъсна очи от лицето на Кей Уилингам. Тя беше една от най-поразителните, най-интересни жени, които някога съм познавал, а сега лежеше тук мъртва, просната до мъж, който очевидно ѝ беше любовник, колкото и невероятно да изглеждаше това.

Трябваше да се насиля да не гледам празното ѝ изражение и да се съсредоточа върху двете рани от куршуми - на около десет сантиметра една от друга и пет сантиметра над голата ѝ лява гърда. Сутиенът ѝ от розова дантела беше в скута ѝ; черната ѝ вечерна рокля беше смъкната около кръста.

– Няма признаци, че е вдигнала ръце в отбранителна поза - казах аз. – Мисля, че не е видяла убиеца си.
– Нито той - каза Сампсън от другата страна на колата. – Смятам, че са имали други неща наум.
Едва тогава погледнах мъжа. Беше леко обърнат към Кей, отпуснал глава върху дясната си ръка, протегната над преградата с прибрания гюрук. Панталоните и боксерките му бяха смъкнати до глезените. Кръвта от двете рани в гърдите се беше стекла по лявото бедро и се бе събрала между краката му."
Из книгата

Джеймс Патерсън е американски писател, творящ основно в жанровете съспенс, трилър и криминален роман. Придобива световна известност с поредицата си романи за инспектор Алекс Крос. Носител е на множество литературни награди, като се явява единственият автор, оглавил едновременно литературни класации, както за възрастни така и за деца. Патерсън фигурира в "Книгата за рекордите на Гинес", като първия писател, продал над 1 милион електронни книги. За 33 години писателска дейност авторът написва 65 романа, като общият тираж на книгите му е повече от 170 милиона копия. Всичко това го нарежда сред едни от най-гениалните и остри умове в криминалната литература.

Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 година в Нюбърг, Ню Йорк в семейството на застрахователен брокер и учителка. Именно те са хората, които му предават любовта към книгите. След като получава бакалавърска степен по английски език от "Манхатън Колидж" се записва да учи магистратура в университета "Вандербилт". През 1971 година започва работа като младши редактор в рекламната агенция "J.Walter Thompson", където впоследствие се издига, достигайки до поста главен изпълнителен директор.

Първият роман на Патерсън "The Thomas Berryman Number" е отхвърлен от 26 издателства, преди "Little Brown" да реши да го публикува през 1976 година. Книгата скорострелно се превръща в бестселър и печели наградата "Едгар Алън По" за най-добър криминален роман на годината. С публикуването на романа "Когато дойде паякът" (1993 г.) Патерсън се нарежда сред най-популярните писатели на детективски романи в Америка, а книгата пожънва голям успех, превръщайки се в международен бестселър. До 1996 година Джеймс успешно съчетава статута си на бързо изгряваща звезда - автор на съвременни трилъри, с работата си в рекламната агенция, но след този голям успех той се отдава изцяло на писателската си кариера. В "Когато дойде паякът" за пръв път се появява популярният и обичан впоследствие от читателите персонаж на вашингтонския детектив - психолог, разследващ убийства Алекс Крос. През 2001 година книгата е екранизирана от филмовата компания "Paramount Pictures", като главната роля е поверена на блестящия Морган Фрийман. Картината се явява продължение на филма "Целуни момичетата" (1997 г.), който е базиран на втората книга от серията "Алекс Kpoc". Други популярни книги от тази серия са "Джак и Джил" (1996 г.), "Котка и мишка" (1997 г.), "Убий Алекс Крос" (2011 г.), "Алекс Крос, бягай" (2012 г.). През последните 10 години тази серия е една от най-продаваните в САЩ.

През 2001 година Патерсън поставя началото на серия от романи, известна като "Женски клуб - Убийства", с книгата "Да умреш първи". Главен персонаж в тази поредица е инспекторката от Сан Франциско Линдси Боксър, която разследва заплетени убийства със съдействието на помощник окръжен прокурор Джил Бернхард, съдебния лекар Клер Уошбърн и репортерката Синди Томас. Серията придобива голям успех и по нея през 2007-2008 година е направен телевизионен сериал. През 2005 година авторът публикува книгата "Максимум Райд: Ангелският експеримент", с която поставя началото на фентъзи серията за тийнейджъри "Maximum Ride", в която се разказва за шест деца на бъдещето с птичи гени. Следващите две книги от поредицата - "Училището свърши - завинаги" (2005 г.), "Спасяването на света и други екстремни спортове" (2006 г.) също печелят сърцата на читателите. През 2007 година Патерсън създава серията "Майкъл Бенет" в съавторство с Майкъл Ледуидж, която включва книгите "Лош късмет" (2007 г.), "Кърваво наказание" (2009 г.), "Безисходица" (2010 г.), "Тик-так" (2011 г.) . Главен герой в нея е детективът от Нюйоркската полиция Майкъл Бенет, който упорито се бори с опасни терористи и престъпници, рискувайки собствения си живот и кариера. През 2008 година Патерсън се оказва най-четеният автор в британските библиотеки. Според "The Guardian" в продължение на 12 месеца читателите са взимали книгите му повече от 1,5 милиона пъти. По данните от списание "Форбс" за 2008 година авторът е спечелил 50 милиона, което го нарежда на второ място след Джоан Роулинг в класацията на най-високо платените писатели. Според статистиката от 2009 година общият брой на продадените му книги за една година е повече от този на Стивън Кинг, Джон Гришам и Дан Браун взети заедно. Включен е в "Книгата за рекордите на Гинес" като писател, имащ рекорден брой книги - бестселъри!

През последните 10 години авторът започва активно да си сътрудничи с други писатели при създаването на книгите си, сред които са имена като Андрю Грос, Максин Паетро, Ричард Дилало, Майкъл Ледуидж, Питър Кин и др. Към днешна дата Патерсън живее заедно със съпругата си Сюзън и сина си в Палм Бийч, Флорида.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com