"Стоях между три високи дървета, кръстосал сянката си с най-близкото. Сред автомобили, мотори, скейтъри, велосипедисти, бързащи минувачи... Забравих къде отивам. И какво искам. Мълчах, останал без сили. Надявах се, че едва ли някой скоро ще разбере." Из книгата ... |
|
|
В романа Хаосът в играта на джаги Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост."Палми Ранчев е направил най-важното за литературното присъствие на един автор - станал е автентичен, единствен и суверен в една част от съвременната българска литература. Литературата на истината. Никой не пише за света по този начин. Той не пише за аутсайдерите на живота, а за аутсайдера у всеки от нас." Недялко Славов "Палми Ранчев е от авторите, които не ... |
|
|
Сборник с разкази. ... "Бокс. Някакви се качват на ринга, почват да се "млатят" и побеждава този, който издържа повече на бой. Такава е като че ли масовата представа за този спорт. И като всяка масова представа, тя също е погрешна. Защото боксът – това е талант, техника, усилна работа. Научаваме го от най-новия сборник с разкази на Палми Ранчев - "Боксьори и случайни минувачи". Боксът всъщност се оказва като литературата, защото и тя е талант, техника и усилна работа. Тези две уж несъвместими неща са се съвместили в неговата личност, за да дадат една сплав, която хем е мъжкарска, хем ... |
|
|
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |
|
|
Палми Ранчев има бурна биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на десетки стихосбирки, романи, новели, сборници с разкази и филмови сценарии. Превеждан е на английски, френски, полски, испански, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. "Палми Ранчев въвежда читателя в света на аутсайдерите на едно общество, в което, като наследство от комунистическата диктатура, властват садизъм, цинизъм, алчност и жажда за власт, като разликата между агонизиращия стар и набиращия сила нов елит е трудно ... |
|
|
Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
|
Романът „Посока Сакраменто” е за объркването и невъзможността на изтерзаните човешки същества да установят близост, когато единственият им шанс е да покажат без страх ахилесовите пети на съществуванието си. Защото там, където и безмилостният Бог на българското всекидневие отказва да помогне, помага топлината на обикновеният приятелски жест. Романът разказва как хората се страхуват един от друг, как се затварят в гета, луксозни изградени или порутени от годините немара, в които гледат страшен филм. Как затварят очи на най-ужасните места, и как искат животът да продължи, а се страхуват. Разказва за тишината и тъмнината, ... |
|
|
Палми Ранчев има доста бурна и нетипична за съвременния български писател житейска биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист на свободна практика и бодигард на още по-свободна, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност могат да се прибавят още няколко начина, да речем десетина, с които си е изкарвал прехраната, както казва той в едно свое интервю. Новата му книга съдържа стихотворения, писани през последните двадесетина години. Тяхната основна тема е духът – разрушителен, оцеляващ и същевременно съзидателен – който свързва понякога в парадоксални ... |
|
|
Разказите от "Аматьори, професионалисти и други участници" приличат на моментални снимки направени от полудял фотограф, кръстосващ тичешком и без посока софийските улици. Някъде спира за по-дълго, другаде само преминава. Във фотографиите-разкази са запечатани драматични моменти от иначе баналното всекидневие. И най-често превръщат в герои полу-безименни човешки същества. С тях всичко се случва в едно постоянно и несекващо настояще. От което психологическият и физическият им профил става значително по-изразителен, а мълчанието между думите е заредено с подтекст, постоянно взривяващ очевидните истини. ... |
|
|
В книгата на Палми Ранчев отделните стихотворения са като фотографии, заснемащи руини от съзерцателност и руини от обобщения. В книгата има многозначителна простота и печеливш за поетическото лаконизъм. Времената и вечността се стълкновяват, за да излезе напред фината насмешливост на текста. „Аз”-ът в поезията на Палми Ранчев отдавна е изхарчил своите ресурси в копнежа по спокойствие и лирическият субект често говори за себе си с маските на тоталното отстранение. Еротичните искри и токове, които свързват отделните части на книгата, често са неловък и безотраден опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт. И ... |
|
|
В брой 3 за 2021 година на най-авторитетното списание за литература ще прочетете: Романа "Отвъд градината" от Йежи Кошински; Поезия - Александър Шурбанов на 80; Разкази от Джойс Каръл Оутс , Роди Дойл, Палми Ранчев , Ъруин Шоу и др.; рубриките "Критически хроники" и "Ателие". В рубриката "Ателие" гостува Борис Праматаров. ... |
|
|
Това е роман за града, който ни е отказан. За невъзможната София, за обърнатите гърбове, за захлопнатите врати, за лишаването ти от избора да бъдеш там, където мечтаеш да бъдеш. За София, която не си."Градът на Божията мъдрост показва ситуация, характерна за съвременния българин - мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда. Светлозар Стоянов , ... |
