"Младостта на Даниело Наниста" е пропит от комунистически носталгии и излъчващ ясно доловимия аромат на една българска роза, училищни тоалетни и дим от различни марки цигари (включително "БТ" и "Родопи"). Романът разказва за "формирането на личността" на Даниело Наниста - един румънски Холдън Кофийлд, за когото така възпяваните от поетите "първа целувка" и "първа любовна нощ" се оказват истински провал. Тази книга наподобява гъста супа, в която плуват пикантни парчета от действителността - от белите акули в Адриатическо море до отрязаният пенис на Джон Уейн Бобит. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Били ли сте някога в Ница или Монте Карло? Ако не сте, не съжалявайте! Тази книга ще ви пренесе в неповторимата атмосфера на Лазурния бряг, ще ви окъпе в топлите лъчи на средиземноморското слънце и ще ви разкаже за вълнуващите съдби на хора, преживели разтърсващи моменти в живота си. Всички герои в Разкази от Лазурния бряг доживяват старините си като свидетели на драматични лични и световни конфликти, но старостта при тях не е повод за отчаяние, а за философско осмисляне на живота през призмата на натрупаната им мъдрост. Висенте Бласко Ибанес е добре познат на българския читател главно като художник на морето и на ... |
|
|
"На този "Бряг" животът е ясен, лесен и простичък, както когато свързваме щастието с неутолимото желание за секс. Ади Спасова ще ви разсмее дори да сте убедени, че най-малко сега това е възможно. Възможно е, защото ще прочетете книга, в която, въпреки "вкаменяващото" заглавие, няма и следа от тъга. Без видими претенции за владеене на дълбинната психология, с неизчерпаемо чувство за хумор в езика, сюжетите и различните житейски ситуации, Ади Спасова поглежда през очите на неколцина мъже, на които нищо от кучешката природа у човека не им е чуждо." Христина Мирчева "Езикът е много хард, ... |
|
|
"Прозата на Васил Георгиев предизвиква у читателя респект. От дебюта на Вергил Немчев с "Голямото глезене" насам това е първият случай, в който виждаме автор без издадена досега книга, който да е толкова сигурен в нещата, които пише, с толкова добре преценено и балансирано самочувствие, който да е толкова разнообразен и в същото време да поддържа единството на собствения си стил, единството на своите белетристични решения. Сигурно е, че имаме пред себе си автор с голям творчески потенциал. Как се противопоставя на инерцията на агресивния "действителен" свят прозата от "Будистки плаж"? В ... |
|
|
Чанги, остров Сингапур. Лагерът за военнопленници, който японците управляват с бездушна жестокост, докато жънат победи в Тихия океан по време на Втората световна война. Затворът за мъже от целия свят, които са се провинили само в едно - загубили са своята война и сега ден след ден, месец след месец, година след година гаснат бавно зад оградите с бодлива тел. Но не всички приемат безропотно съдбата си. Царя, арогантен и предприемчив американец, е намерил начин да живее добре, заради което е мразен от всички. Нищо обаче не е просто в "Чанги", никой не е просто добър или лош и в борбата за оцеляване моралните ... |
|
|
Третата книга на Харуки Мураками, с която се среща българският читател (след Норвежка гора и Спутник, моя любов ) е като поглед от прозорчето на самолета към плъзгащата се покрай нас писта. Ала изведнъж привидно спокойният разказ се издига рязко нагоре и читателят префучава над облаците, без вече да разбира накъде се носи самолетът и дали законите на летенето изобщо са валидни. Кафка на плажа е поредното повествование за избягалия от къщи пубер: ученикът Кафка Тамура, син на известен скулптор, изведнъж се мята на автобус от Токио за случайно избрания град Такамацу, напомняйки си непрекъснато с присъщата си ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Разказите в книгата са палитра от образи на хора с различни житейски товари, които, в течащото неукротимо съвремие, търсят спасителен бряг, където биха имали душевен уют. Историите им са белязани от необичайни срещи, неочаквани обрати, трудни избори, а и тъга, защото жадуваните брегове са твърде стръмни и някои от героите остават в овразите на самотата и неудовлетвореността, но не губят посоката. В тази посока - нравствената, са и есетата в книгата, с мисли от ситото на живота. ... |
|
|
"Шейсет разказа - точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев, безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър - молитвата за ненужните. Димът им - удрящ право в сърцето." Александър Шпатов ... |
|
|
Животът всеки ден ни кара да правим нов избор, поставя ни пред различни дилеми, изправя ни пред поредните неразрешими проблеми. Откакто се помним, все в преходно време живеем, все чакаме нещо да дойде, че да се оправим. А като дойде, се питаме защо толкова го искахме... Годините се нижат, равносметката става все по-горчива, светът напълно пощурява - каква надежда му остава на малкия човек? Тези разкази са именно за избора, който всеки от нас прави в решителен момент. В тях ще откриете историите на осиротял баща, на двама приятели от детинство, на изоставен съпруг, на преуспял бизнесмен, на неразделни баджанаци, на ... |
|
|
Десет кратки разказа, които следват динамиката на лични отношения, социални напрежения и крехки човешки състояния - от детството до влюбванията, изневерите и бунтовете. Лишен от излишна поетичност, този сборник впечатлява с автентична човешка топлота. Като късометражен филм, в който тишината е срязана от неочакван обрат, за да изгради нагнетена вътрешна динамика. Уловените гранични състояния рисуват фина, но силно въздействаща картина на интимните женски пространства, в които отекват по-дълбоки социални и културни вибрации."Между Дунава и морето, в праха на забравени градчета, в руините на лични желания, текстовете ... |
|
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
