Ангелите на Ада. Разкази

Тези разкази не са събития. Те са за хора, които никога няма да влязат в историята. Малки съдби, малки страсти. Малки победи, които никой не празнува. И точно затова - надявам се - истински.

Фалшив герой

Бар „Nostalgie“ беше пълен с хора, които се крият от себе си. Аз не се криех - просто си почивах. Водката беше евтина, и достатъчно силна да не задава въпроси.

Бях се залутал в спомените си, в един друг живот, който не беше вече мой. Чашата ми беше наполовина пълна, както и животът ми - или наполовина празна, зависи кой пита. Гледах отражението си в огледалото зад бутилките. Не приличах на герой. Приличах на мъж, който е оцелял прекалено дълго. Фалшив герой, казват. Хубава дума. Лепкава. Залепва по челото и не пада.

Христос е бил прекалено честен за този свят. Казал е истината направо, без да я увие в договори и алинеи. Затова са го разпънали. Пилат е бил умен - политически умен. Умил си е ръцете и е отишъл да вечеря. Историята обича мъртвите, не чиновниците.

Мария Магдалена... Тя не е била светица. Била е жена, която е застанала до правилния мъж в грешния момент. Понякога това стига.

В този момент се появи тя. Опитах се неуспешно да си спомня къде съм я виждал.
- Сам ли пиеш? - попита. Гласът ѝ беше спокоен. Такива гласове не лъжат - просто не обещават.
- Не - казах. - Съдя се със себе си. Но делото е проточено.

Тя седна, поръча уиски. Без лед. Кръстих я „Мария“ още преди да си каже името. Всички жени в баровете са малко Магдалени - стоят до мъже, които вече са осъдени.
- Казват, че си бил герой - каза тя.
- Казват и че Христос е бил цар - отвърнах. - Виж как е завършил.
- Значи не си герой?
- Бил съм удобен - казах. - После неудобен. Това е целият път на всеки неудачник.

Видял съм красиви и умни жени и се опитвах да я класирам някъде. Повечето от тях са ме надживели емоционално. Чул съм лъжи, които звучаха като проповеди. И аз съм лъгал - не от злоба, а от липса на смелост. Разпъват те не за греховете, а за честността.
- А какъв си бил наистина? - попита тя.
- Като Христос - не съм искал власт. Като Пилат - искал съм да се измъкна. И като всички - провалил съм се и в двете.

Тя се усмихна криво.
- Звучи като изповед.
- Не. В изповедта още се надяваш.

Музиката свиреше тихо, като фон за екзекуция. Празникът не свършваше, защото никой не искаше да си тръгне трезвен.
- А краят? - попита тя. - Ад или рай?
- Раят е тук - казах. - Ад има само за хора, които не помнят. Ама това е само моя философия.

Станах, оставих пари. Повече, отколкото трябваше. Винаги плащам. Пилат не е плащал и затова още го помним.
- Значи си фалшив герой? - извика тя след мен.

Спрях на вратата.
- Фалшивият герой - казах - е онзи, който си измива ръцете и си мисли, че е чист. Аз просто съм мръсен и жив.

Излязох. Мислех си за Христос и Пилат. Кръстът е за онзи, който отказа да бъде част от тълпата. Разпятието е моментът, в който всички вече са решили, че си излишен. Разпятието е последният лукс на свободния човек.
Из книгата

Факел
София 1000
ул. Братя Миладинови № 28
fakel.bg@gmail.com

Вместо предговор
Цветовете на живота

• Цветовете на живота
• Една Коледа
• Хамлетови въпроси
• Партия шах
• Отмъщението
• Междинна спирка
• Осъзнаване 23
• Празни мисли на един мъж
• Подарък за 8-ми март
• Счупеното стъкло
• Маските

Бар „Nostalgie“

• Бар „Nostalgie"
• Закъснял разговор
• Фалшив герой
• Несъстоял се олигарх
• Още не
• Стари момчета
• Уроците
• Национален интерес
• Закъсняла среща
• Понякога е късно
• Стълбата

Провинциалния град

• Провинциалния град
• Кметовете
• Провинциалния Гетсби
• Животът е гладен
• Кукувицата
• Гларусите
• Кълвачът
• Враната
• Завръщане
• Кривото дърво
• Провенциален роман
• Барабанистът
• Глупакът
• Магазинчето

Парижки импресии

• Парижки импресии
• Танго в Париж
• Le chat noir
• Musee du Jouet
• Мостът на Александър
• Инвалидите

Маршрутите на сърцето (новела)
Епилог