Учебното табло изобразява черно-бял портрет на Захари Стоянов от художника Христо Форев. Таблото е с размери 33.5 x 48.5 cm и е изработено от двустранно гланцирана хартия. ... |
|
|
"Литературнокритически прочити" са опит да се осмисли единният национален митопоетически и митокритически текст чрез "гласовете" на творци, домогнали се до върховите ценности на художественото прозрение, достигнали границите, където "осевото време" на българската словесна история се сближава с времето на модерността. Те са и покана за диалог върху вечните проблеми на битието: Дома, Рода, Вярата, Историята, Любовта, Страданието, Смъртта, Пантеона. Книгата е отворена към ученици, зрелостници, кандидат-студенти, студенти и преподаватели, както и към всички ония, които с енигматична преданост ... |
|
|
"Борба за Отечеството" съдържа писма и документи. Във включената тук документация на Летописеца се намира автентична информация не само за комитетското десетилетие - Старозагорското (1875) и Априлското (1876), но и за политическите борби и за дейците им след Освобождението, на които Захарий Стоянов е съвременник, а и не рядко участник, каквито са Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879), превратът, извършен от княз Александър Батенберг (1881) и времето на пълномощията (1881 - 1883), "емигрирането" му в Пловдив и заставането начело на съединисткото движение и извършването на Съединението и ... |
|
|
Има още какво да научим за Апостола на свободата Васил Левски. В интригуващото си изследване Светослава Рудолф разкрива, че Дякона е обожаван от жените, които са готови на всичко за него. Че самият той обича няколко жени в живота си. И дори че празнува истински годеж пред 5000 души в село Аджар (сега Свежен), където има намерение да си направи дом. Тя установява, че Захари Стоянов умишлено е крил факти от личния живот на Апостола, за да го покаже отдаден единствено и само на делото. Разследването се основава на огромен доказателствен материал - не само на спомени на очевидци и роднини, а на трудно издирени ранни ... |
|
|
"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
|
|
Безценните свидетелства за епизоди от богатата ни история са осмислени, описани и поднесени на широката публика в достоверна и атрактивна форма. Човек неволно потръпва при мисълта, че някои от включените в книгата материали са минали през ръцете на възрожденски и военни дейци като Г. Кръстевич, Захари Стоянов, д-р Рашко Петров, Димитър Свещаров, Георги Яковлев Кирков, ген. Никифор Никифоров, Груев, д-р Стоян Чомаков, Костаки Пеев, Александър Екзарх, Иван Чорапчиев, П. Димитров, Димитър Д. Агура. ... |
|
|
Съставител: проф. д-р Ефрем Ефремов. ... Ефрем Каранфилов (1915 - 1998) е литературен критик и есеист, публицист, учен и академик на БАН. Още ранните му литературнокритически статии и очерци открояват пристрастията му към националната история и народопсихологията. Следейки българския литературен живот, Ефрем Каранфилов изтъква новаторски явления като лиризирането на прозата, разцвета на историческия роман и на документалните жанрове, променящия се възглед за героичното. Той продължава и развива патриотичната линия в нашата литература и критика, а повлиян от френските хуманисти - творци и мислители, утвърждава значимостта ... |
|
|
В тази книга е събрана най-важната информация, която оформя представата ни за България - за нейната история, за природните ѝ красоти, за великите личности, с които се гордеем. "Моята първа книга за България" съдържа четири части: славно минало - праистория и античност, средновековие, възраждане; следите на историята - исторически забележителности, духовни водачи, празници и обичаи; красотите на България - природни феномени, животински свят гордостта на България - български писатели, българско изкуство, български откриватели, национални символи, столица. ... |
|
|
"Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII и XIX век, от времето на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и други. За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип - отделните дялове проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература, периодизацията, общуването с други култури, развитието на идеите и връзката ... |
|
|
Балчо Нейков е от първото поколение българи, които във вече Свободна България започват да осмислят тогавашното близко минало - поколението на Иван Вазов и Захари Стоянов. Той има неподражаем исторически усет - проявява интерес към всичко, което заслужава внимание, което трябва да се чуе и проучи, да се запомни и предаде на поколенията. В записките си Нейков дава ценна информация за ранната биография на Стефан Караджа, както и за живота, съдбата и борбата на българите изселници в Добруджа и Южна Русия през 50-те и 60-те години на XIX век. Нещо повече: той разкрива съдбата на българите в руско-турските войни, разказва за ... |
|
|
Поредица "Златен ключ на класическата българска художествена литература". ... Несъмнено периодът от 80-те години на XIX в. до 30-те години на XX в. е период с най-интензивна смислотворческа гъстота, когато се разширява жизненото пространство на българската литература и се формира нейният класически канон. Появяват се шедьоври, които са гръбнакът на литературната ни традиция; оформят се основните литературни направления - от традиционния реализъм - до символизма, модернизма и авангардизма. В края на XIX в. Вазовото творчество е фундамент на новата българска литература независимо от мощния епически дар на Захари ... |
|
|
Не други, а писатели като Климент Охридски, Черноризец Храбър, отец Паисий, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иван Вазов са очертавали хоризонтите на развитие на българския народ. Настоящото изследване разкрива неочаквано нови идеи за духовните ни пътища към вечността в творчеството на едни от най-изявените и обичани наши писатели - Елин Пелин, Йордан Йовков и Емилиян Станев. Техните произведения в мълчалив, но напрегнат диалог дават отчетлив и ясен отговор на съдбовни въпроси: Можем ли да достигнем единното, или в копнежа си по него непрекъснато да се двоим, ... |
