Война с персите 408 - 542 г.

"Драги читателю, В ръцете си държиш книгата Войната с персите написана от Прокопий Кесарийски. Използвано е изданието: "Procopii Caesariensis Opera omniaRec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 – 1963. Том 2: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana". Превод на руски език е направен от известния учен в областта на социално-икономическата и политическата история на Византия от IV - VI век проф. др. Александра Алексеевна Чекалова (1 януари 1943; Улан-Уде, СССР - 5 май 2017): "Прокопий Кесарийский. Война с персами. Война с вандалами. Тайная история / Пер., статья, комм. А. А. Чекаловой. — СПб.: Алетейя, 1998.". В руския превод византийските термини и собствени имена са преведени според системата на Рейхлин, с изключение на думите, които са се наложили в употреба в варианта на системата на Еразъм. Римските термини и собствени имена са преведени според правилата, приети при превода на латински думи на руски език. Настоящата книга е превод на български от горното издание."
Д-р Николай Иванов Колев

Възползвайки се от отвличането на основните сили на Византия при Юстиниан Велики в Италия, персийският цар Хосров нахлу в Сирия, превзема и ограбва столицата ѝ Антиохия и стига до Средиземно море. В Лазика персийските отряди стремящи се да пробият до Черно море се сражават с лазите — васали на Византия. Пристигналият от Италия главнокомандващ Белицар успява да отнеме Антиохия, след което борбата продължава с променлив успех, прекъсвана от краткосрочни примирия. През 562 г. най-накрая е сключен мир за 50 години. Според условията му императорът се задължи да плаща данък на персийския цар, а той обеща да не пречи на своите поданици християни да извършват своите религиозни обреди. Персите също напускат Лазика.

"За състава на византийските войски в Персия през VI век

Във войната с персите през 541 г. в армията на Белицар воюват готи: „Първи се нахвърлиха върху тях гъсти редици готи, въоръжени с дълги копия“, 2,18,24, а през 542 г. тракийци, илирийци, готи, херули, вандали и мавруси (от Африка): „Войниците разположи на следния начин. От двете страни на шатрата бяха тракийците и илирийците, зад тях бяха готите, до тях херулите, след тях вървяха вандалите и маврусите“, 2, 21, 4. Виждаме, че по това време византийската армия се състои предимно от балкански народи.

Сведения за българския княз Заберган

В това съчинение Прокопий дава сведения за главнокомандващ в персийската Армия Заберган. Но кой е Забеган, и защо тези данни са интересни за българската история? В отговор на този въпрос ето едно кратко резюме взето от Четириезичната история на България:
"Зеберган, владетелят на кутригури и котраги, които са народът на Велика България, е роден наскоро след 484 г., когато баща му Валах превзема Персия, жени се за персийската принцеса Боа, сестра на бъдещия персийски Цар Кавад (488 – 496 и 499 – 531). Идва на власт или през 527 г. или през 539 г. През 540 г. е главнокомандващ на персийската армия при превземането на Антиохия и води преговорите с византийците при Едеса. Преди 548 г. той е отново във Велика България. Прави приятелски посещения в Цариград. С цел да прекрати настройването на кутригури и утигури едни срещу други от Юстиниан чрез подкупи, през зимата на 548 г. преминава замръзналия Дунав с мощна конница и напада Елада и Цариград, преодолявайки Анастасиевата стена, и след като получава голям откуп се връща. На връщане Юстиниан провокира гражданска война между кутригурите на Заберган и техните роднини, утигурите, предвождани от Синдалх. От войната печелят аварите, начело с Боян, които през около 565 и 578 г. присъединяват войските на двата сродни народа за войните им в Европа. В летописа на поп Йовчо от Трявна (1855) се казва, че Заберган царува през 561 г. През 558 – 562 Заберган съветва Боян да убие вожда на антите Мезамир, значи, че е все още жив. Името на Боян повече не се среща след опита му да убие чрез подлост Ираклий през 619 г., а преди 626 г. Боян е починал със сигурност и сменен от неизвестен наследник. Властта над Западна България на територията на днешна Украйна и Волжка България поема българинът Юрган. След 613 г. Юрган предава Западна България в ръцете на Кубрат а сам се оттегля във Волжка България."

Кубрат е роден около 584 г., когато Заберган би бил на около 100 години. Така че Кубрат не е син на Заберган. Възможно е обаче Органа и бащата на Кубрат да са синове на Заберган. В този случай Заберган ще е дядо на Кубрат. Така че записът на поп Йовчо от Трявна (1855)2 „Кубрат Заберган, 6069 г. от Адам, 561 г. от Христа“, се нуждае от уточнение.

В този труд Прокопий документира следното: Заберган е на служба в Персия през време на заговора срещу цар Хорсов и въстанието „Ника“ 532 г., 1, 23,25-26, при превземането на Антиохия през 540 г., и при преговорите с гражданите на град Едеса с цел да се откупят за да не бъде превзет града от персите през 544 г., 2, 26,16-19.

За евталитите

За Прокопий хуни и масагети са един народ. Той ни казва, че онази част от хуните наричани бели хуни или евталити са били най-развити във всяко отношение. Те са подчинили териториите на Средна Азия, Афганистан и северозападните земи на Индия, I. 3. 1 – 22; 4. 1 – 16, 35; 6, 10; 7 1 2, 8; 8. 13. Според Прокопий от южното крайбрежие на Каспийско море, през неговото западно крайбрежие до северното крайбрежие на Черно море живеят хунски народи, които вземат активно участие във войните на перси и римляни. Ефталитите наричат себе си хионити. Няколко хионитски царе носят името Ефтал, откъдето идва и наименованието ефталити. Някои автори ги наричат и авдели, хептали. В началото на V век ефталитите завладяват земеделските оазиси зад Аму-Даря и създават мощна държава на обширните територии на Средна Азия, Афганистан, северозападна Индия и част от източен Туркестан. Основната им територия е Тохаристан и източен Афганистан."
Из книгата

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

За състава на византийските войски в Персия през VI век
Сведения за българския княз Заберган
За евталитите
За сибирите
За древния кимерийски град Босфор
За произхода на Белицар
Огромно хунско нападение на балканите през 539 -540 г.
Остроготи остават на Балканите и стават част от българския народ