Изграден на три равнопоставени взаимопроникващи се нива, романът "Някой си господин Пекелни" справедливо може да бъде наречен литературоведски детектив. В търсене на доказателства за реалното съществуване на един малък човек, господин Пекелни, бегло споменат в романизираната автобиография "Обещанието на зората" на легендарния мистификатор Ромен Гари , авторът проследява сложната, изпълнена с тайни и загадки съдба на самия Гари и отдава почит на литературата като възможност да се доближим до истината и да я поддържаме в паметта си. Въпреки преплитането на реалност и фикция. Франсоа-Анри Дезерабл, ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
|
Как бихте реагирали, ако се събудите в хотелската си стая, а огромен непознат мъж се къпе в банята? Да, наистина няма нищо малко у Брок Уинтроп... Кашата е забъркана и дори не е по моя вина, но най-намръщеният мъж, когото съм срещала, решава да вземе нещата в свои ръце и се озоваваме на нещо като среща. О, историята става още по-пикантна и нещата между нас се разгорещяват толкова, че месеци по-късно все още си мисля за мега горещите му целувки под звездите. А съдбата нанася поредния си удар! Не мислех, че ще го видя отново. Не и на новата ми отвратителна работа, от която отчаяно се нуждая. Но тогава се сблъсквам с него - ... |
|
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски , излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
Йоварас живее с родителите си в малък апартамент, в който няма собствена стая, има само свой ъгъл. Докато родителите му се подготвят да се преместят в нов дом, Йоварас от скука започва да рисува по стените. Когато рисунката оживява и се представя като господин Ъгъл, момчето научава някои интересни неща за жилището и за миналото на родителите си. Тази топла история за значението на домашния уют и творческото общуване в семейството е третата илюстрирана книга на Бенас Берантас за най-малките читатели, художници и непослушковци. Илюстрациите в Господин Ъгъл оживяват благодарение на художничката Таня Рекс."През първите ... |
|
|
Берлин, 1917. Забранена в България от 1944 до 1990. Превод от немски - Николай Иванов Колев . ... "Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването ... |
|
|
Елена Алексиева е едно от най-интересните имена в съвременната българска литература. Спокойно можем да я наречем "европейски писател" заради способността ѝ да бяга от клишираните, масмедийни сюжети и описания на социалната среда. Нейният фокус е върху невидимата драматичност и метафизичната изостреност, скрити в привидно обикновеното индивидуално съществуване. Сборникът с разкази (може да бъде разгледан и като камерен роман с фрагментарна структура) "Приказките на господин Кабода" разширява полето както на авторските ѝ търсения, така и на психологическата проза, писана на български днес. ... |
|
|
"Тимбукту" е най-четивният роман на Пол Остър до този момент. Запитан откъде му е хрумнала идеята за главен герой куче, Остър отговаря, че много искал да напише нещо "малко, поетично, фантастично и смешно". Това е историята на едно забавно пътуване, представена през погледа на помияра господин Боунс, верен приятел на Уили Г. Кристмас - изтерзана душа и поет, чиято глава е пълна със собствената му непубликувана поезия. Досущ като Дон Кихот и Санчо Панса двамата поемат на едно последно пътуване към Балтимор в издирване на евентуалната си спасителка Беа Суонсън. Но след като господарят му Уили ... |
|
|
Поумнелият Марескал получи повишението си. Един ден, когато влезе в кабинета на знаменития директор на полицията господин Льонорман, той бе принуден да потрепери, смаян от срещата. След краткия разговор господин директорът се приближи с цигара към подчинения си и му каза: "Огънче, моля!". По тона, с който беше изречена тази фраза, Марескал позна Арсен Люопен. Морис Льоблан (1864-1941) е френски писател и журналист, станал световноизвестен с криминалните си романи за благородника крадец и детектив Арсен Люпен. Написал е над 60 романа и разкази, някои от които са филмирани за киното и телевизията. ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
От мисълта да се сприятели с някого стомахът на коалата Кери се присвива. Тя се притеснява дори да поздравява. За щастие, Мис Моли винаги е готова да помогне - в своето училище на върха на дървото. Как Кери преодолява страховете и притесненията си прочетете в книгата! "Господин Енот помоли учениците да измислят забавни неща, които да правят с приятели, дори да нямат играчки. Имаше много идеи... После близнаците вомбати се скараха. Близнаците изобщо не искаха да играят на едно и също нещо. Господин Енот обясни, че не се и налага. Понякога приятелите искат да си играят сами, но това не значи, че не са ти приятели. ... |
