За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861 - 1925) казва следното в своята автобиография "Моят жизнен път: "Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения. Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропософия. Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже. Ето защо първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани ... |
|
|
И съдбата му с антропософското общество. ... "Че пътят на Рудолф Щайнер не беше лек, а извънредно труден, не бива да учудва нито един от неговите сериозни ученици. Приемането на антропософията - нека да се замислим върху това - срещна съпротивата на тогавашните членове на Обществото; същото се отнася и за почти всички души, увлечени в антропософското движение, отнася се и за нашите собствени души! Моята книга, следователно, косвено разглежда затрудненията, пред които сме изправени всички ние." Герхард фон Бекерат ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Авторът на тази книга, никому неизвестен досега, е роден и възпитан в патриархално българско семейство, закърмен с идеалите на възрожденското време. Баюа му поп Никола Петканов е бил учител, а после свещеник в родното си село Каваклия, близо до Лозенград, днешна Турция. Димитър върви по неговите стъпки - завършва прогимназия в Лозенград, а след това Цариградската семинария през 1905 г. Така подготвен, той поема "пътя на жертвената служба на род и родина", както сам се изразява. В продължение на 18 години работи като учител. Прокудени завинаги от любимия роден край през бурната 1913 година, Димитър с жена си и ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
Махатма Ганди е един от духовните водачи на човечеството през ХХ век. Неговата духовна автобиография "Моят път към истината" предлагат на българските читатели в изискан превод от английски език Евгения Камова и Владимир Ганев. "Сатяграха е чиста сила на духа. Истината (сатя) е самата същност на душата. Затова тази сила се нарича сатяграха. Духът се информира чрез знание. В него гори пламъкът на любовта. Ако някой ни причинява болка с пренебрежението си, ние ще го спечелим е любов... Ненасилието е латентно състояние. В състояние на будност то е любов. Управляван от любов, светът продължава да съществува... ... |
|
|
"Знам, че не е възможно да се постигне съвършенство, но това не означава, че не трябва да се усъвършенствам непрекъснато... докрай!"кредо на ренсей Стоян Цветкашки Препоръчвам книгите на Токораз Исто на всички, които търсят по-дълбок смисъл в бойните изкуства, за тези, които искат да изградят духа си чрез философията и Пътя на воина и се стремят да бъдат майстори и истински учители в бойните изкуства. ... |
|
|
Мемоарите на един психиатър. Всеки търси пътя към себе си по различен начин. Ървин Ялом избира за тази цел мемоарите. Прекрачвайки прага на 85 -ия си рожден ден, той решава да сподели всичко радостно и тъжно в живота си. В своята автобиография той смело разкрива себе си пред читателите, влизайки в ролята на обект на собствените си изследвания. Ялом разглежда отношенията си с хората, които са го изградили като личност, и разказва за срещите си с Виктор Франкъл, Роло Мей, Карл Роджърс и други. Освен това той открехва вратата към най-съкровените кътчета на душата си и ни допуска в личния си живот, в който централно ... |
|
|
След своя опасен път, който отчасти описва в предишните си две книги "Шантарам" и "Сянката на планината", тук Грегъри Дейвид Робъртс ни повежда на едно съвсем друго и по-лично пътешествие на удивление и прозрение към науката, вярата и предаността. Опирайки се на свещените традиции, строгата логика и шестгодишните инструкции на своя духовен учител, в "Моят духовен път" Робъртс описва стъпка по стъпка процеса, който следва в търсенето на духовна връзка - колкото неуловима, толкова и реална. Неговият завладяващ личен разказ за "Скока на вярата" е свежо и различно допълнение към ... |
|
|
"... Наистина уникални са преживяванията и размислите на Катя, при получаване на нови видове и системи за боравене с Космическата енергия. Така тя стига до системите Пранава и Щит, които черпи от вечното знание на Вселенския разум, за да помага на нуждаещи се и да ги предава на търсещите. Много искрено и откровено Катя споделя в книгата трудностите и грешките, които е срещнала в своята работа с Рейки и те са изключително ценен опит за всички, които започват да практикуват тази система...." Наско Атанасов, журналист "Тази книга е за търсещите - търсещите знания, умения, начини, средства да се справят с ... |
|
|
В книгата читателят ще прочете за първи път свидетелства, включително и съдебни, по драматичните събития в България след 1990 г."Автобиографичната книга на Маньо Манев със скромното заглавие Моят път през бурните години се нарежда в дългата поредица от лични свидетелства на различни политически, икономически и културни дейци от епохата на социализма, споделени след неговия край. Както и при повечето други книги със спомени от социализма, най-важният въпрос, който вълнува авторът, е защо светлата идея на социализма за равенство, свобода и социална справедливост постепенно угасва и в края на XX в. е заменена от новия ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Гичин Фунакоши е считан за бащата на съвременното карате. През 20-те години на двадесети век Фунакоши написва първите няколко класически текста по карате, сред които особено се отличава Карате-до Кьохан, считан и до днес за един от най-важните и влиятелни трудове по това бойно изкуство. "Няколко години преди смъртта си, майстор Гичин Фунакоши (1868 - 1957) пише своите мемоари - "Карате-до. Моят път в живота", които вие държите сега в ръцете си. В тях той описва великото време на каратето в неговата младост на остров Окинава чак до неговото разпространение по ... |
|
|
"Има едно понятие: "равен старт", но в живота той не винаги е равен. Когато всичко се обърка от най-ранна детска възраст, когато трябва да се бориш за правото си на труд и си готов да започнеш и най-черната работа, за да оцелееш, тогава играта загрубява. Един такъв живот е описан тук - увлекателно - с много умиление, болка, гняв. Започнал в малко селище в Североизточна България, преминал през множество тежки изпитания и перипетии, и достигнал накрая бленувания капиталистически рай - Швейцария. И тогава се случва нещо, което не би трябвало да се случи, и това е "случаят Чаплин". Да, случва се, и ... |
