Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
Архимандрит Серафим с много топло чувство съставя най-подробното българско жизнеописание на своя небесен покровител, светеца от по-близки нам времена - преподобни Серафим Саровски (1754 - 1833). Десетилетия наред книгата е една от най-любимите и четени сред православните християни в България. Тя е претърпяла няколко издания и в не едно сърце е запалила горещо желание да тръгне след Христа. Настоящото издание е снабдено с богат снимков и илюстратитвен материал."Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе! Устрой в душата си мир, тъй че да не огорчаваш никого и да не се ... |
|
|
Беседи върху Десетте Божии заповеди. "Любовта се познава по делата. Да любиш някого само на думи, без дела на любов, е все едно да си въобразяваш, че храниш гладния, като му показваш картини, дето са нарисувани вкусни ястия, и че обличаш голия с празните си обещания, които никога не мислиш да изпълниш. Св. Йоан Богослов затова е казал: "Чеда мои нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!" (1 Иоан 3:18). Любовта се доказва с жертвите, които се правят за нея. Ако истински обичаш някого, ти си готов много жертви да направиш за него, та дори и живота си да му поднесеш. Тъй се доказва и любовта към ... |
|
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
Един светец - мисионер. Пастирът като молитвеник е православна духовно-наставническа книга на архимандрит Серафим (Алексиев), която разкрива значението на молитвата в служенето и личния живот на свещеника. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Книгата разглежда доколко житията на светиите са исторически достоверни и каква е тяхната духовна стойност."Римските проконсули и съдии, които са извършвали съдопроизводството, са нареждали всякога да се записват подробно в специални актове съдебните процеси, извършвани над св. мъченици и въобще над всички подведени под съдебна отговорност лица. Тия съдебни актове са известни в науката под името acta proconsularia, praesidialia, juridiciaria. В тях са били записвани точно, според изискванията на съдебната процедура, всички въпроси, отправяни към мъчениците, отговорите, давани от тях, както и мъченията, на които те ... |
|
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
