Династията на испанските Хабсбурги угасва след смъртта на крал Карлос II през 1700 г. Тя оставя след себе си огромно наследство в земи и богатства, от което европейските монархии се стремят да се възползват. Техните противоречия прерастват в един от най-мащабните за своето време въоръжени конфликти. Войната за испанското наследство противопоставя хегемонистичния модел, олицетворяван от Краля-слънце Луи XIV, и принципа за баланса на силите на европейския континент. Тя продължава дванадесет години и е изпълнена с множество обрати, като крайният резултат от нея поставя Западния свят в предверието на нова епоха. Книгата е ... |
|
Режисьорите в Европейския театър изследва развитието на режисьора от появата му през 70-те години на XIX в. до днес. В книгата са анализирани историческите условия и естетическите причини за неговото формиране, след което хронологично са проследени проявите и трансформациите му в основните периоди на модерната европейска култура. Всеки период е представен чрез определящите го театрални идеи, режисьорски имена и емблематичните им спектакли и постановъчни концепции. Камелия Николова, д.изк.н., е професор по история на европейския театър в НАТФИЗ, професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата към ... |
|
Сборникът е посветен на три значими явления и символи на средновековната епоха: градовете и градския живот, архитектурата и готическите катедрали, университетите и университетското образование. Съдържанието е обособено в три основни части. На първо място авторът представя появата на средновековния град, същността и ролята на цеховите и гилдейски организации. Вторият раздел разкрива характерни особености и ярки примери на архитектурните стилове в Средновековна Европа до края на XII в., както и основни характеристики на готическия стил и на готическите катедрали. Последният раздел представя интересни факти и документи за ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |