Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
Горските животни са разтревожени! Какво се случва с луната? Беше толкова голяма, кръгла и прекрасна, а сега се смалява все повече! Каква ли загадъчна тайна се крие тук?"Къде ли са всички весели ярки звездички - свещички? Ами луната къде е? О, не! Наполовина смалена поне!" Из книгата Любимите приятели от гората се впускат във вълнуващо приключение в книгата на Хелена Кралич, преведена в стихове от Мария Донева. Под формата на завладяваща история с прекрасни илюстрации Тайната на пълната луна ще разкрие пред малките читатели важни природни закони и ще им покаже колко е ценно да споделяме с любимите хора и ... |
|
|
Биджей Балънтайн е нов човек. Вече не взема наркотици, не се напива до безсъзнание, не спи с всяка срещната. Но има едно нещо, в което Биджей не може да се промени. Когато са в една стая с Магнолия Паркс, всичко се променя. Тяхната неосъществена, токсична, сякаш невъзможна връзка винаги ги тласка един към друг като някаква вселенска сила. Биджей става вълк, а Магнолия е луната, срещу която вие, още откакто е бил на петнайсет. И след като тя най-после се завръща от своето бягство в Ню Йорк, бурните им отношения отново се превръщат в тема за разговор в лондонското висше общество. Нито новото гадже на Биджей, нито ... |
|
|
Пасторално Ще разтвориш забързана малкия плик, долетял в утринта като птица, и сърцето ти, спряло да бие за миг, ще погледне през твоите зеници... А от думите прости на белия лист ще те лъхне познатия мирис на тревите, които среднощ окосих за постеля на двама пастири. Тези двама пастири - луната и аз спят сред билките, в сребърна люлка, и щурчетата пеят им с трепетен глас и танцуват им малки светулки. Тук в зеления скут на планинския склон чакам твоето ново завръщане. И, каквото да бъде - добро или зло - любовта ми остава все същата. Иван Дочев Иван Дочев е роден на 21.09.1925 г. в село Мечка, Плевенско. ... |
|
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
|
Две жени в битка за свободата да следват сърцето си! Роман за Франция, Голямата война и забранената любов. Франция, 1918 г. В самия край на Първата световна война младата китайка Полин е в безизходица. Тя е опиянена от свободата на френската столица, но семейният дълг ѝ повелява да се върне в Шанхай и да се омъжи за човек, когото не е виждала. За да се спаси, тя има нужда от помощта на своя братовчед Тео, който също е избягал от оковите на семейството и работи като преводач за армията. Има огромна нужда от знанията му - цели 140 000 китайци са доведени в Европа, за да вършат тежката работа зад фронта, а французите ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Бихте ли пренаписали съдбата си, ако това означава да изгубите част от миналото си? На една уличка в Токио се намира заложна къща, която не всеки може да открие. Повечето хора ще видят зад вратата уютен ресторант. Само малцина - по-точно изгубените - ще се озоват на място, където да заложат своите житейски избори и съжаления. В първата си сутрин като новата управителка на заложната къща Хана Ишикава я намира в пълен безпорядък. Най-ценната ѝ придобивка е открадната, а баща ѝ е изчезнал. После в магазинчето влиза очарователен непознат, напълно различен от другите клиенти. Защото той предлага, а не търси помощ. ... |
|
|
Елена Павлова е носител на много награди през последните 30 години, като за най-любими посочва тези от конкурсите на сп. "Върколак". През 2004 г. е избрана от научно-фантастичната общност за "Най-добър български писател" и представител на България за "Еврокон". Позната е също като една от "големите" в българската вълна книги-игри под псевдонимите Кристофър Макдоуел и Върджил Дриймънд, отделно има издадени 8 книги (включително фентъзи приказки по опери на Вагнер) и множество публикации в различни сборници за фентъзи, фантастика и хорър. "Две луни" е първият ѝ ... |
|
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
В Луна и грош, Съмърсет Моъм разказва историята на Чарлс Стрикланд, богат брокер от Лондон, който напуска съпругата и децата си, за да стане художник. Той е убеден, че трябва да рисува, въпреки че никога не го е правил. Вдъхновен от личността на Пол Гоген, Моъм описва живота и душевността на един истински артист, който, обсебен от изкуството, е готов да пожертва всичко: кариерата си, съпругата си, децата си, удобството си, дори живота си. Книгата не е романизирана биография на Гоген, а един запомнящ се разказ за силата на изкуството, за душата на артиста. Чарлс Стрикланд е противоречив образ и човешките слабости не са ... |
|
|
"Скъпи читателю, сега държиш в ръцете си една необикновена книга - подарък за пораснали деца, запазили умението да виждат приказното и в най-обикновените неща. В нея ще срещнеш Прасчо - весел симпатичен герой, който гледа към читателя с детски очи. В неговия свят всичко е приказно и одухотворено - от гората, в която живее, до сивите градски улици, където се разхожда от време на време. Той ще те посрещне с усмивка и ще те въведе във вълшебното си ежедневие от случки и места, които със сигурност и ти познаваш и преживяваш. Обикновеното необикновено или необикновеното обикновено оживява от страниците в цветни ... |
