Зората на човешката цивилизация

"Древната история на народите не е онова, което е удобно и желано от бившите и съвременни имперски казионни кръгове и поднасяно настойчиво-услужливо на световното общество от господстващата политическа, религиозна, научна и образователна конюнктура.

Древното човешко общество реално е било такова, каквото го описват историческите извори и каквото го представят археологическите находки. Добросъвестният изследовател трябва прецизно да ги следва; да анализира и синтезира огромно множество данни, за да съгради солидната и достоверна сграда на историческото познание, всяка тухла (исторически факт) в което да лежи на единственото си правилно място.

Темите за възникването на цивилизацията, за създаването на човека и култивирането му в определени цивилизационни параметри, са извънредно важни. Те не случайно са били подложени през последните 3 000 години на най-безмилостна и агресивна манипулация, на най-плътно завоалиране.

Истинното историческо знание „отваря“ очите в тази посока, то разкрива кой, кога, как и защо е сътворил човека. Какво трябва да бъде хармоничното общество, в синхрон със себе си и с природата. Защото демиургията е полезна, но трябва да се прилага с мяра, природосъобразно. Истинното историческо знание разкрива също така кой ни е дал Закона за общежитие и божиите заповеди. Негативни действия и прояви като убийство, война, кражба, прелюбодеяние, лъжа, са били забранени още преди повече от десет хиляди години, което е гарантирало добър начин на живот за всеки индивид, а тогавашното общество се е състояло от свободни, градивни и жизнерадостни хора.

В настоящия сборник „Зората на човешката цивилизация“ са поместени мои научни изследвания, по които съм работил в периода 2002-2016 г., като част от тях са публикувани от 2016 до 2024 г. в периодичното издание „Горгони. Списание за митология, история, литература и изкуство", което издавах заедно с покойната вече и непрежалима моя съпруга Валентина Маринова. Списание „Горгони“ бе печатано обаче в твърде ограничен тираж и не можа да даде добър достъп на заинтересуваната публика до проучванията, посредством които бяха постигнати твърде интересни и понякога неочаквани резултати. Разбира се, сториха ни се неочаквани, именно защото в нашата младост бяхме ограничени в рамката на псевдо-
историческото знание, за което бе загатнато по-горе.

Настоящата книга би трябвало да спомогне информацията за началото на нашата цивилизация да достигне по-лесно и изчерпателно до любопитните читатели. Тази информация е базова при изграждането светогледа на всяка личност. Хубаво е да знаем кога, от кого и как сме били създадени, чий ген носим, чия кръв тече в нашите вени. Тези данни са фиксирани в някои древни текстове, както и в артефактите на някои народи като образи на божества-родоначалници. Тези данни са фиксирани, разбира се, в нашата генетика, която вече успешно се изследва и дава достоверна информация за произхода и родството между народите, ако бъде представяна добросъвестно. Хубаво е да знаем в каква система и с каква цел са били възпитавани нашите предци, колко древна е символиката, въплътена във фолклора и празниците. Кой и кога е научил нашите предци да строят градове, храмове и пътища? Кой ги е разделил за пръв път по отраслов признак и обучил като земеделци, скотовъдци и рудари (леяри и ковачи)? Кой им е дал езика, прототипните писмени системи и древните книги, съдържащи първичното знание? Кои божествени творци, прочути в древността, са работили в сферата на книжовността, за благото на цялото човечество. Кой, представян в античното изкуство като Бога, държащ Рога на изобилието, им е дарил древния лимец и първото домашно животно?

През 1961 г. по време на гостуване при моите баба и дядо по майчина линия, бидейки петгодишно дете, се впечатлих от тържествената молитва, произнесена на масата преди хранене от стопанина на дома (дядо ми), в която той изрази благодарност към Бога за дарения от него хляб. Присъствал съм и на пролетен български курбан - жертвоприношение на първородени агне и козле.

Самата лексема курбан е сглобена от две морфеми: Кур [Хор] - Пан [Козел]. Има значението „Козельт Хор“, тьй като приносът се прави в чест на бог Хор (Дионис/Бакхус), когото древните българи са наричали Хурса, а славяните - Хорс или Дажбог. Тези традиции са много древни и съставляват част от Култа към Бога-Слънце. Нямат нищо общо с късните религии: Юдаизъм, Християнство и Ислям, които са ги приспособили към своите ритуални практики. За да се уверим в това, достатъчно е да влезем в музея и да разгледаме керамичните олтарчета от неолита, халколита или бронзовата епоха, в които прадедите ни са жертвопринасяли (изгаряли) чрез свещен огън първите класове и зърна, събрани при жътва. Защото, за да им се позволи да ползват реколтата от дарената от боговете пшеница, хората трябвало първо да им благодарят за тяхното благодеяние."
Валентин Йорданов

Валентин Здравков Йорданов
София, 1000
ул. Шипченски проход 43, вх. Б
valia158@abv.bg

Предговор
Приказката „Снежанка и седемте джуджета“ - митологична версия за началото на човешкото царство
Потомците на боговете Посейдон, Зевс и Хадес в Тракия
Планини и върхове с имена на божества
Заселването на Тракия през VII-Mo хилядолетие преди Христа
Одрос, Одриса и одриси
Древното тракийско племе серди и неговият мегаполис
Етимология на етнонима траки и на хоронима Тракия
Траки, котраги и българи
Произход на етнонима българи и на хоронима България
Хестия и Хелиос - родоначалници на народите хети, гети, готи, скити и келти. Цивилизационни центрове и миграции
Свещеният дъб
Океан и неговият домейн Океания, по-късно Атлантида
Началото на човешката наука или за езическите прототипи на Сатаната, Луцифер и Антихриста
Розетата от Плиска, България - модел на Слънчевата система
Древният календар. Месеците в годишният цикъл