Евгений Сачев произхожда от стар български род от района на Битоля, Македония. Роден е на 09.12.1952 г. в Червен бряг, Плевенска област. Учил е във ВНВУ "В. Левски", Велико Търново (сега Национален военен университет), в СУ "Св. Климент Охридски" и в Университета за национално и световно стопанство. Той е единственият в България професор по културно наследство и национална сигурност. Евгений Сачев е и доцент по социокомуникативна музеология, магистър по история, философия и икономика, доктор по социология и доктор на икономическите науки. Научен сътрудник първа степен по етнология. Бил е член на ... |
|
|
Учебното помагало съдържа задачи и техните отговори от конкурсните тестове и теми, давани на кандидат-студентски и зрелостни изпити през 2001 до 2014 година. Книгата е полезна за учениците с повишен интерес към математиката от математическите, езиковите, професионалните гимназии и СОУ, както и за кандидат-студентите и зрелостниците, тъй като ще помогне за самостоятелната им подготовка и отличното им представяне на конкурсните изпити по математика. Учебно-помощната система "Математика за зрелостници и кандидат-студенти" съдържа: зрелостен и кандидат-студентски курс по математика - част 1 зрелостен и кандидат- ... |
|
|
Полковник о. з. доц. д-р Анатолий Ангелов Прокопиев е роден на 10 април 1960 г. в с. Морава, община Свищов. Завършва СОУ "Алеко Константинов" в гр. Свищов. През 1982 г. завършва ВНВУ "Васил Левски" гр. Велико Търново и в продължение на 13 години работи в системата на Гранични войски, където заема различни длъжности. През 1991 г. завършва Военна академия. От 1995 г. е последователно асистент, старши асистент и главен асистент в Националния военен университет "Васил Левски". Като такъв преподава дисциплините Гранична подготовка, Военна история и Обща тактика. През 2001 г. защитава дисертация в ... |
|
|
Ивайло Младенов е държавен служител в Агенция "Митници" с над 20 годишен стаж в системата. Завършил е първо през 1990 г., Факултет "Артилерия", ПВО и КИС в гр.Шумен към Националния Военен Университет "Васил Левски" /тогава Висше Народно Военно Артилерийско Училище "Георги Димитров"/ с офицерско звание лейтенант. В последствие през 2001 г., придобива и магистърска степен по специалността право в ЮЗУ "Неофит Рилски" гр. Благоевград. През 2019 г. успешно защитава дисертационен труд в областта на административното право и административен процес в Академията на МВР - гр.София и ... |
|
|
Сборникът е посветен на 200-годишнината на Харковския университет в Украйна и на неговия основател и патрон Василий Назарович Каразин (1773 - 1842) - известен просветител и енциклопедист в Украйна и Русия през XIX век с български корен. В сборника за първи път в българската историческа литература се публикуват научни статии за живота на В. Н. Каразин, за различни направления в неговата разностранна научна и обществена дейност, както и неизвестни досега документи от украинските, руските и българските архиви за неговия български род и спомените на потомците му, живеещи днес в Украйна и Русия. ... |
|
|
"Това изследване идва да запълни една голяма празнота в знанията на българската научна и експертна общност по разглежданото фундаментално направление на държавнотворното познание. Онова, което е гръбнак на научноизследователския процес, реализиран от автора на настоящата монография, това е колосалната работа, извършена в архивите. Основното градиво на труда е първоизточниковата информация. Пред нас вече е един отдавна очакван научен труд, който без никакво съмнение трябва да се оцени като положително събитие в развитието на българската военноисторическа наука." Професор доктор на историческите науки Трендафил ... |
|
|
Благовеста Балабанова е магистър по специалностите Славянски филологии в Пловдивския университет и Национална сигурност и отбрана във Военна академия "Г. С. Раковски""Двойните стандарти в международните отношения" е първата й книга, посветена на сложен актуален проблем на функционирането на системите за международна и регионална сигурност. Проблемът за двойните стандарти не е нов в практиката на международната политика, но в периода след Студената война вниманието към него неимоверно нарасна. Двойните стандарти по отношение на различни представители на "борци за права и свободи" или "& ... |
|
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
|
|
Сборник с материали от кръгла маса с чуждестранно участие, организирана от департамент Национална и международна сигурност на Нов български университет. Съдържанието на сборника е разделено в две части, в които последователно се дискутират особеностите на реформите в системата за сигурност в областта на обществения ред, специалните служби за сигурност и отбраната, както и в областта на гражданската защита, бежанците и частните охранителни фирми. Във фокуса на авторите попадат теми от области като съществуващия дисбаланс в системата на националната сигурност, икономическите параметри на реформите в сигурността, ... |
|
|
Юбилейна международна научна конференция "Десет години образование по сигурност в НБУ: състояние и перспективи пред обучението в условията на динамична и труднопредвидима среда". ... На 23.09.2003 г. с решение на Академичния съвет на Нов български университет се създава "Център за изучаване на рисковете и сигурността". През същата година стартира обучението на студенти в магистърска програма "Национална и международна сигурност. На 21.02.2012 г., отново с решение на Академичния съвет, се създава департамент "Национална и международна сигурност" като приемник на "Център за изучаване ... |
|
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
|
Професор Иван Димитров Попов е български философ и социолог, доктор по философия. Той е един от пионерите на емпиричната социология в България. Роден е на 4 януари 1930 година в София. Завършва Философия в Софийския държавен университет. През 1962 година защитава дисертация за кандидат на философските науки (днес доктор по философия) и до 1967 година е научен сътрудник в БАН. От 1967 година е директор на издателство Народна Младеж, а от 1968 до 1972 година е отговорен секретар на Съюза на българските писатели. В периода 1973 - 2004 година е експерт в сферата на националната сигурност и преподавател във Висшия институт за ... |
