Единственият незавършен роман на Фьодор М. Достоевски "Неточка Незванова" е замислен като мащабно произведение. Руският класик публикува началото на творбата, преди да бъде арестуван и заточен в Сибир по подозрение за конспиративна дейност срещу императора. Там той прекарва десет години, а след завръщането си в Санкт Петербург така и не възобновява работата си по този важен текст. Под формата на лична изповед историята разкрива премеждията на малката Неточка. От най-крехка възраст тя е принудена да опознае бедността и мизерията, да понесе смъртта на майка си и да бъде изоставена от баща си. С майсторски стил ... |
|
Романът носи на своя автор "Голямата награда на Френската академия" и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения."Същата самота, същото безмълвие. И този път - ... |
|
Романът Братя Карамазови е един от най-ярките в творчеството на Фьодор Достоевски. В него характерната за Достоевски тема за страданието и просветлението е особено мащабно застъпена, а образите, които великият майстор е изваял с перото си, са се превърнали в емблематични за всяко поколение."Начевам животоописанието на героя мой, Алексей Фьодорович Карамазов, малко смутен. От какво именно: от това, че макар да наричам Алесей Фьодорович свой герой, все пак добре си давам сметка, че той съвсем не е голям човек, и поради това предвиждам редица неизбежни въпроси като: какво толкова забележително има у вашия Алексей ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Второ издание. ... Ако човек живее, той все в нещо вярва. Лев Толстой - благородник по рождение, осиротял рано, взел участие в Кримската война, пожънал нечуван писателски успех с романи като Война и мир и Ана Каренина - преживява пълен духовен крах на 51-годишна възраст. По време на този срив именитият руски класик поглежда назад към живота си и го определя като безсмислено зло. Между страниците на Изповед Толстой запаметява своето вътрешно обръщане, в пълно отрицание на досегашните си ценности. Есето утвърждава за пръв път основните принципи на новия толстоев светоглед, които ще бъдат неуморно повтаряни през ... |
|
"Не ще се уморя да повтарям, че четящият човек е по-знаещ, по-можещ и по-добър! Убеден съм, че всеки любознателен човек, който се докосне до тази книга и я прочете, ще открие в нея частица от себе си!" Паун Гашев "Една изповед не стига на света. Кога тепърва туй ще проумея, че животът ми е пълен с красота, която не успях да изживея?" Из Изповед ... |
|
"Нека си кажем правото: "Аз направих това", защото като изповядаме грешките си, ще се поправим. Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията си. Само един - два такива примера има в историята." Петър Дънов ... |
|
Пред тебе, любезни читателю, е една от най-необикновените и най-важните творби на човешката словесност. Написана е преди около хиляда и шестотин години, между 397 и 400 г., от свети Аврелий Августин. Подготви се да го последваш - но не само в пътя му в мира сего, път достатъчно известен от неговите собствени произведения. Роден е на 13 ноември 354 г. в нумидийския град Тагаста в Северна Африка. Учи в родния си град, после в Мадавра (367 г.) и Картаген (371 г.). Преподава граматика и реторика в Тагаста (от 375 г.) и Рим (383 г.), Медиолан (дн. Милано) от 384 г. Получава светото кръщение на 24 април 387 г. в Медиолан. ... |
|
Андрей Тарковски е едно от най-големите имена не само в руското, но и в световното кино. "Уловеното време" е неговата изповед - разказ за живота му в изкуството, за "Иваново Детство", "Андрей Рубльов", "Соларис", "Сталкер", "Носталгия", "Жертвоприношение", превърнали се отдавна в неделима част от световната култура. Това е и разказ за сложните му отношения с властта, за трудната съдбата на неговите филми, за ограниченията и препятствията, които е трябвало да преодолява през годините. Читателят добива представа за развитието на възгледите на Тарковски ... |
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Аз искам да отида в Европа, Альоша, и ще тръгна оттук: и знам, че ще отида само на гробище, ала на най-скъпото гробище, това е то! Скъпи покойници лежат там, всеки камък над тях говори за такъв подвиг в своята истина, в своята борба и своята наука, че аз, знам го още отсега, ще падна на земята и ще целувам тези камъни, и ще плача над тях-в същото време убеден с цялото си сърце, че всичко това вече е гробище и нищо повече." Изповедта на Иван Карамазов пред Альоша ... |
|
Книгата е първа част от дългоочакваната автобиографична трилогия Изповед на Йорданка Христова. Том първи е озаглавен Триумфалната арка на ул. Цар Иван Александър и е посветен на детството и началото на музикалния път на певицата."Това, че съм Йорданка Христова, е съдба. Певческия си талант дължа на македонския род на татко от Кукуш. Вкъщи винаги се пееше - и делник, и празник. И най-много обичах да слушам мъжкото многогласно пеене на татко, чичо Гошо и братовчедите. Пееха като грузинци! Оттогава ми е слабост и сама си правя всички вокали в записите. Въпреки строгостта на родителите ни съумях да се преборя с ... |
|
"Женски изповеди" беше спряна през 1982 г. в издателство "Народна младеж" и изтеглена от печатницата като заглавие, оклеветяващо "социалистическия" морал. Ксерокопия на ръкописа се разпространявали "по върховете" и се четели с интерес от привилегировани другари и другарки, но до обикновения читател "опасните" изповеди не бяха допуснати. Като вътрешен рецензент, а после и като служител в системата на книгоиздаването аз участвах в няколкогодишните борби на автора да освободи труда си от забрана... Книгата "Женски изповеди" ще придобива все по-голяма значимост като ... |
|
"Часът е 9:30 сутринта. Времето - чудесно, почти пролетно. Настроението - почти шестица по шестобалната система. И така - сядам на стола, а пред мен на масата - белия лист. Гледам го дълга и не много дружелюбно, все повече се вторачвам в него и изведнъж усещам, че започвам да хихикам, отначало леко и плахо, а след малко хи-хикането се превръща в силен, неудържим смях, след което чувам собствения си глас: "Ти сега, що щеш тук, пред този бял лист?" Това "що щеш" често го употребяваше един от дядовците ми..." Из предговора на книгата "На моя читател и зрител поднасям своето голямо ... |