Мастиленото одеяло. Стихотворения

"Хей, ти, който сега четеш гръбчето на моята корица това не е случайност. Щом съм привлякла вниманието ти, значи нещо в мен е затрептяло в унисон с нещо в теб. Но нека все пак се представя.

Аз съм книга, писана в продължение на много години, но моята авторка дълго време отлагаше срещата ми със света... Оттогава се стопиха милиони снежинки и се родиха съзвездия от мечти, докато аз търсех с телескопа си сърца, които пулсираха със същата честота като моята.

Ако обичаш дългите разходки в парка, ако и за теб любовта е уравнение с две неизвестни, термоядрен синтез или поне печка за двама тогава може би сме сродни души, изгубени в различни издания на една и съща история. Но моля те, не ме купувай, ако не си падаш поне мъничко по мечтите.

С уважение – твоята бъдеща книга."
Из книгата

Мастиленото одеяло

Надрасках с химикала
книгата без жал –
плътно одеяло
от мастилен, син воал.

Душата ми загърна
от незнайни страхове,
в мастилото напълно
се разтвориха и те.

И сега съм защитена
от синьо одеяло,
душата – приютена –
скрита е изцяло.

И дори да изпълзяват
страховете под леглото,
такава не познават –
прелята във петното...

Розова пижама

Загърната от розова пижама,
невинна като в поза ембрион –
топля се с уютната измама,
че съм друга изпод розовия фон.

Че съм розова и мека, и гальовна...
а не като бодящо одеяло,
че съм плюшена, ремонтено-основна,
стоплила нащърбеното тяло.

И че сенките, които ме познават,
самите се отвръщат – засрамени,
толкова е плюшено, че няма,
няма как да тръгнат подир мене.

И толкова е плюшено, че даже
за секунда ще помисля, че е вярно...
Но ето – пак разяжда ме пейзажа
на старото, чернеещо познайно.

Ще бъде слънчево

Розово е, някак си, безсънно
и слънчево сега във полунощ,
сенките, отслабнали напълно,
чезнат с пеперудена немощ.

Хвърлили зад себе си въжета,
които все ги дърпали назад –
надолу към бездънните морета,
протягащи ръце от своя ад.

Сенките – измъчвали с години
от тинята на своето преди –
толкова, че болка да изстине
и спомен от прогарящи следи.

И толкова, че лошото червено
да изтлее в розовееща мъгла –
да, толкова, че става нещо с мене –
слънчево... в 12 през нощта!
Илиана Найденова

Многоточие-М ЕООД
София, 1330
жк Красна поляна, ул. Добротич 36
iva_slance@abv.bg

Книга съм
Еволюцията на Наталия
Произходът на Декстра
Детство (друг ракурс)
Куклата със счупено сърце
Twisted
Не живеят под леглото
Мастиленото одеяло
Розова пижама
Ще бъде слънчево
Заменям дъга за пуловер
Като есен
Твърде хаотично е така
Аларма
Не съм аз
Една целувка
Семена на злото
Пепел върху звездите
Открадната мечта
Сбогом!
Фар в морето
Градация в акварел
Художника се влюби във Русалка
Не си измислям
Жените Водопади
Облачно
Пожарът
В изстрел проехтяха трите срички
Печка за двама
Един чаршаф разказва
Една цигара тихо констатира
Една цигара в розово
Една светулка само ми дължиш
Гледам се в мъглата през ноември
Есенен мираж
Via
Прозорецът я чакаше
Времето седи на своя трон
Тръгвам си
Монологът на една роза
Парфюмът
Изгрева ли някой е застрелял?
Снежновение
Пожелай си нещо!
Glacialis
Не ме търси
Пингвин в кафето
По етажите
Когато музиката плаче
Абсент
Моето дете не съществува
Мечтите
Самоубийствено
Пациентът
Обява в метрото
Нишката на Ариадна
Музата ми някой е отвлякъл
Художнико, защо ме нарани?
Някой подарил ѝ е светулки
Луда ли съм?
Мъж един сърцето ми погали
Захарен памук
Love spell
На едно червило разстояние
В облаци от розова мъгла
Ягодово
Вино от любов
Една картина
Двата лебеда
Край лунните фиорди
Небето над Уран
Вояджър 2
Пуловер от небето
Авария в четвърти блок
Слънцето увяхна, извинете
Звезда.
Зад ъгъла
Безсъние в лилаво
Автобиография