Книгата съдържа стихотворения от Иван Росенски. Иван Росенски е роден на 01.05.1952 г. в с. Горна Росица, област Габровска. Живее в Габрово от 1957 г. Завършил е Техникум по механо-електротехника Д-р Н. Василияди, гр. Габрово. Работил е като шофьор, шлосер, агрегатчик, електротехник, киномеханик, осветител, охранител, огняр и други. Издал е следните книги със стихове: Оправдание (1982, награда Южна пролет за най-добра първа книга), Колекция (1990), Роса (1996), Така или иначе (1999), Нещо пеещо (2012). Член на Съюза на българските писатели. ... |
|
|
Тази книга не е хронологично изреждане и описание на случки от живота на дипломата Воденски. Тя не е просто автобиографична книга, макар че тя на пръв поглед изглежда такава. Защото през автобиографичната форма всъщност тя ни говори за професия, за морал, за политика, за история, за хора, в крайна сметка - за времето, в което ние живеем и работим. Тя повдига завесата и зад лъскавата външност на дипломатическия живот ни разкрива истинската професионална работа, която никой не трябва да вижда."Първи от чуждите разузнавания ми направи предложение за работа британският ми колега, дипломат в тяхното посолство. В типичен ... |
|
|
В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота."Първият въпрос, който помня, е Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм ... |
|
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, като член на Върховния съдебен съвет на Османската империя българинът Кръстевич е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция? По тази причина в Том 2 на своята история той излага историята на Мохамед и същността на исляма ... |
|
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
|
"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."Марин Бодаков "Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушената хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад ... |
|
|
Жените не са сбор от години, а от мигове. ... Обичаме се, но всеки от нас принадлежи на себе си, затова се желаем. Как иначе да желаеш нещо, което имаш? „Казвам се Микеле, на трийсет и пет години съм и не знам какво точно работя. Някои разправят, че не бива да се връщаш към бившите, защото претопленото ядене не е вкусно... Е, никога не са опитвали Франческа.” И порасналият герой от „ Излизам да се поразходя ” се връща при бившата си. Той е мъж, който търси жената на живота си, защото всъщност няма живот, но приятелят му го напътства: „Не трябва да търсиш жената на живота си, а живот за твоята жена, иначе какво друго ще ... |
|
|
Терминът Жого Бонито (Красива игра) е представен на европейската футболна общественост през 1958 г. от британския коментатор Стюарт Хол, който в опит да изрази задоволството възкликва тези две вълшебни, иначе португалски думи. Чул ги е някъде из Бразилия, където те са добре познати вече от доста време. Познати са защото по зелените терени на Рио и Сао Пауло, своите представления вече изнасят и Краля Пеле, и Радостта на народа Гаринча, и Зизиньо, и Адемир, и Леонидас да Силва... Познати са защото простата иначе игра на англичаните - футболът, при бразилците преминава в нова, по-съвършена и възвишена форма. Английският ... |
|
|
"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
Войната и мирът е детска книга от поредицата Философски закуски от Мишел Пюеш и Брижит Лабе. Поредица, в която авторите използват дълбочината на философията и живия език на детската литература, за да търсят отговори на различни въпроси. Въпроси, които безпокоят децата, но не само тях. Досега в българското издание на поредицата се питахме: Как може да се избегне насилието, Неуважение ли е да не харесаш яхнията на леля си, Скучна ли е демокрацията и не е ли по-лесно един да решава всичко, Трябва ли човек да се променя, за да има приятели, На какво може да ни научи провалът и Как да разберем какви сме всъщност. И ... |
|
|
Всекидневно ни се налага да вземаме решения и да си съставяме мнения по различни теми. Когато решенията са важни, а мненията ни - спорни, търсим основания, които ги оправдават. За да преценим дали те са добри, трябва да зададем правилните въпроси и да открием техните отговори. В продължение на хилядолетия се е смятало, че списъкът с тези въпроси е само един и при това е относително кратък. Днес вече изглежда, че това допускане е напълно погрешно. Благодарение на усилията на философи, логици, статистици, лингвисти, психолози, социолози и икономисти, ние разполагаме с много теории, които ни дават частица от отговорите, ... |
