Лиля Брик отмъква Маяковски от родната си сестра, довежда го в семейството си, и до смъртта на поета те така и живеят заедно: съпрузите Брик и Маяковски. В отношенията им има всичко: нежни признания, които Владимир пише на възлюбената си, и предателство от страна на Лиля, за да запази поета за себе си. Особен, магнетичен чар, остър ум, умение да открива талантите у другите хора и да ги подкрепя, удивителна способност да привлича мъжете, да поддържа изглеждащи невъзможни връзки, живот не според правилата, а според собствените си желания - Лиля Брик притежава всички тези качества. Наричат я съвременната разгулна мадам ... |
|
|
Санкт Петербург... Град, възправил се от лепкавата кал на балтийските блата, от девствената пустош на делтата на Нева. Град, пробил ниското северно небе. Град, заблестял с благородните очертания на руския барок, с извитите си мостове, със Зимния дворец, с иглата на Адмиралтейството, с ростралните колони пред Борсата, с Александровия стълб, с несравнимия “Меден конник” – паметник на Петър І. Град, познал велики радости и велики страдания. Град, лоно на велики поети и писатели, велики архитекти, балетисти, артисти, художници и учени. Град, утроба на велики престъпници и диктатори. Град, построен с поетичен размах, с ... |
|
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич, както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
|
Париж притежава особена атмосфера. Години наред писатели и художници от цял свят идват тук, за да се осъзнаят или да намерят вдъхновение. Апогей са "Лудите двадесет" - десетилетието, допринесло най-много за чара на Париж, като люлка на културата. Епицентър, където стават прословутите "Les deux magots" и "Cafe de flore", които всички започват да наричат "литературните" кафенета. Тук Хемингуей разгръща таланта си, а Бунин намира своите тъмни алеи. Не всички са го харесвали. Едни са го обожавали, а други - ненавиждали, но истината е, че Париж не е оставил никого безразличен. В този ... |
|
|
Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
|
Всяка литература има своите безсмъртни самоубийци. Повечето от тях отдавна са и граждани на света: Ърнест Хемингуей, Джек Лондон, Вирджиния Улф, Сергей Есенин, Марина Цветаева, Владимир Маяковски, Стефан Цвайг, Ромен Гари, Пол Лафарг, Жерар дьо Нервал. Българската литература също e обитавана от сенките на поети и писатели, сами избрали да сложат край на живота си. Тази книга е първи опит да се събере цялата истина за родните писатели самоубийци. На класика Пейо Яворов, но и съперника му по талант Димитър Бояджиев. На известния Ракитин, но и на малко познатия Тодор Пеев. На бригадирския бард Пеньо Пенев, но и на ... |
|
|
Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
|
Откровенията на един препатил конник. Да яхнеш кобилата на историята (заглавието е цитат от Маяковски) е увлекателен автобиографичен разказ, през който преминава като на длан живият поток на полската история от годините на Втората световна война до края на века. Книгата представлява интерес за учени от различни области. Със своя приятен език, с необикновения живот и мисли на автора си, оцветени от чувството му за хумор, тя би била интригуващо четиво за всеки читател. Отличена е с четири престижни полски награди през 2014 г.: литературната награда Нике, историческата Кажимеж Мочарски и наградите Юзеф Тишнер и Йежи ... |
|
|
"Георги Тенев не се бои да превърне в основна тема на поезията си актуалната съвременност. Още повече, че и най-новите ни безпокойства в крайна сметка се оказват рефлекс на постоянната, непроменлива човешка същност - както се казва в самата книга, старото е добре забравено ново. Героят на тази поезия е днешният човек, изправен пред собственото си (видео) отражение насред един бърз, летлив свят. Твърде бърз, защото от появата си преди няколко години до събирането си в книга стиховете във Видеоподозрение сякаш се превърнаха от предчувствие за едно все още абстрактно бъдеще в реакция на реалността. Ани Бурова " ... |
|
|
Революцията и творците Русия: 1917 - 1941. ... "Хуманист, който устоява в грубо и цинично време. Но хуманист без наивност, илюзии и слабост по отношение на утопиите и системите. Несломим и свободен дух." Брюно Фрапа, вестник "Ла Кроа" "Цветан Тодоров несъмнено е човекът с най-широка култура, когото познавам, най-истинският хуманист, онзи, който най-много ми е помогнал да разбера, че връзката между културата и хуманизма не е случайна." Андре Конт-Спонвил, "Нежен е животът" Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, ... |
|
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |
|
|
В края на миналия век една книга предизвиква небивал интерес в Русия. Това е книгата на поетесата Ирина Одоевцева - удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена от руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и други. Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се ... |
