Одобрен със заповед № РД 09-1695/25.06.2019 г. Учебникът е част от системата "Голямото приключение" на издателство "Просвета Плюс". ... Читанката за 4. клас на "Просвета Плюс" предлага разнообразни по жанр текстове: приказки, разкази, стихотворения, басни, легенди, народни песни, гатанки, пословици, кратки нехудожествени текстове. Те са подбрани съобразно своята четивност, съдържателна достъпност и възможностите, които предоставят за овладяване на новите литературни понятия олицетворение, диалог и монолог. Текстовете запознават учениците с творчеството на български и чужди автори. ... |
|
Учебното помагало за 3. клас е част от учебната система по български език и литература С моята България в сърцето, предназначена за обучение в чужбина. Системата е изградена от по едно учебно помагало и по една учебна тетрадка за 1. клас, 2. клас, 3. клас и 4. клас. Има следната концептуална основа: принцип: интегративен - езиково и литературно обучение е последователност; форма: пряка практическа приложимост от децата; визуализация: над 1000 високохудожествени илюстрации; работни текстове: мотивационни, изписани с българска кирилица; упражнения: основни - в учебното помагало, надграждащи по български език - в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов. В него ще откриете: Вълкът и седемте козлета; Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село; Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки; Приключения опасни със герои сладкогласни; И в дъжд, и във вятър, пак на театър; Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета. ... |
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
Представени от Недялко и Чавдар Йорданови ... "Навършват се 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов. Чувстваме с брат ми Чавдар за свой синовен дълг за извадим на бял свят неговите дневници, както и многобройните писма с майка ни, писани, когато той е бил в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене. Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата. Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери. Бил е командир на нелегалния партизански щаб в Бургас по време на съпротивата срещу фашизма. Бил е осъден на смърт чрез обесване на рождения си ден 27 юли 1944 година. ... |
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
Само, само Самуил е илюстрирана детска стихотворна поема на Недялко Йорданов. Тя разказва за приключенията на Самуил - пълен отличник в училище, който обаче има друга страст - футбола. Една случайност му дава шанса да играе в националния отбор и след поредица от премеждия и неочаквани обрати малкият талант носи слава и почести за родината. Ала това не го главозамайва. Той знае къде е скрита истинската сила на всеки спортист, затова открива новото си призвание... Всички тези приключения са разказани с майсторските рими и ритъм на най-обичания български поет и с неподражаемия му усет към детските сърца. ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |