За буквите

"Уважаеми читателю,

В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий.

След падането на България под турско робство, културата на българския народ е подложена на невероятно унищожение, чрез избиване на интелигенцията и унищожаване на българската книжнина. Този процес се ожесточава особено много в XVIII в., когато чрез подкупи управлението на българската национална църква се дава на гръцкото духовенство. Преди времето на Паисий Хилендарски, българският народ е на път да загуби напълно своето национално самосъзнание. В такъв случай възниква въпросът: Как след 400 години жестоко турско робство се събуди интересът към съдбата на нашите първоучители Кирил и Методий?

На този въпрос най-добре ще си отговорим с думите на Христо Ботев:

"При страшните и нечувани исторически страдания на нашия народ, паметта на Кирил и Методий се избърса из минеите на фанариотската черква и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуването на българския народ. Няма повече от 20 години, откакто тази памет се поднови отново чрез борба, която пламна между българския и гръцкия елементи, и която направи 11 май празник на победата над православно-разбойническия разврат, празникът за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възраждане. Така 11 май стана празник народен, празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение."
в. Знаме на 8 май 1875 г.

За първи път в ново време в България, празникът на просветата е бил празнуван в град Пловдив, в архиерейското класно училище Св. Св. Кирил и Методий от учителя му Йоаким Груев на 11 / 24.05.1855 г. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в киевски богословник една бележка, че св. Кирил и св. Методий се славят на 11 май по стар стил.

Възстановяването на делото на българските първоучители е по-скоро емоционално, желаещо неминуемо да възбуди самосъзнанието на българския народ за своята история и култура, но по такъв начин, че да не предизвиква гнева на турските власти. То не е резултат на строги научни изследвания, кой какъв принос има в развитието на писмеността и т.н., а се основава главно на запазените легенди, доколкото са били достъпни по онова време за просветените българи. По този начин се възстановява култът към светите братя, който днес е част от самосъзнанието на всеки българин. Това се изразява в химни, стихотворения, романи, писани от забележителни творци, празненства, организирани по един и същ начин, възпроизвеждащи тези песни и стихотворения. И слава Богу, че това е така! Този процес наистина допринесе за възстановяването на българската култура, както никой друг процес.

Но днес, когато се опитваме да възстановим историята чрез формалната логика използвайки съхранените факти възниква по-различна картина от емоционалната, с която сме свикнали. Като изучаваме непреднамерено фактите стигаме до изводи, които са извън култа към Кирил и Методий и представят тяхното дело в светлината на създатели на Първата масова образователна система на българи и славяни, но не като създатели на азбуки, както емоционално много хора възприемат това. Това ни най-малко не омаловажава тяхното дело."
Д-р Николай Иванов Колев

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Ранното християнство на Балканите. Българска азбука. Религиозни войни

• Апостол Павел
• Гърците и ранното християнство
• Разпространение на християнството на Балканите
• Християнство при хуните?
• Константин Велики и Никейският събор
• Софийският събор, разделяне на църквите
• Юлиан Отстъпник
• Линеар А. Линеар Б. Глаголица
• Коптска азбука. Кирилица
• Финикийско-етруска азбука, гръцка, латинска азбука
• Писмеността на гетите, геният на Урфил
• Християнство по северното крайбрежие на Черно море
• Борбата на гърците срещу арианите
• Религиозната гражданска война, Виталиан
• Комес Марцелин за бунта на Виталиан
• Теофан Изповедник за бунта на Виталиан
• Йоан Малала за бунта на Виталиан
• Йоан Антиохийски за бунта на Виталиан
• Георги Кедрин и Йоан Скилица за бунта на Виталиан
• Опит за покръстване на босфорските българи
• Архиепископия Първа Юстиниана
• Житието на Юстиниан, писано на илирийски език с илирийски букви
• Новелата на Юстиниан от 14 април 535 г.
• Резюме на събитията довели до създаването на Юстиниана Прима
• Международно признаване на Юстиниана Прима
• Пренасяне на християнството в Русия
• Въпросник

Кирил и Методий

• Владетели и важни дати
• Произход на братята
• Азбуката
• Кирил
• Образование
• Предложение за висш държавен пост
• Преподавател в Цариград
• Спорът с иконоборците
• Мисия в Багдад през 851 г.
• Методий управител на славянска област 836 - 851 г.
• Хазарската мисия 852 г.
• Работа над българската писменост, заедно с Методий в Олимп, Мала Азия 853 - 863 г.
• Мисията в Моравия 864 - 867 г.
• Спорът във Венеция през 868 г.
• Рим 868 - 869 г.
• Делото на братята в Чехия
• Методий
• Кои книги са превели Константин и Методий?
• Езикът на преводите

Приложение 1: Заточение на одринските граждани след превземането на Одрин през август 813 г. от княз Крум
Приложение 2: Завръщане на заточените от Крум одринските граждани във Византия през 836 г. след 23-годишно изгнание
Литература