Как едно химическо вещество в мозъка мотивира стремежа към любов, успех и творчество. Защо страстната любов избледнява толкова бързо и се заменя от безразличие? Защо при пристрастяванията разумът отстъпва пред разрушителното поведение? Защо неща, към които сме се стремили, често ни отегчават, след като ги получим? Защо и в най-мрачните времена не губим надежда - и именно тогава намираме най-добрите решения? Отговорите на тези въпроси не биха били възможни без откриването и изследването на допамина - вещество, което се произвежда от ограничен брои мозъчни клетки, но има силата в голяма степен да определя човешкото ... |
|
|
Как да накараме допамина да работи за нас? Желание. Удовлетворение. Радост. Щастие. От биохимична гледна точка за тези чувства е отговорен допаминът. Но има един проблем - той винаги иска още и още. Често пъти, скоро след като успеем в нещо, възниква натрапчивия въпрос: Това ли е най-доброто, което мога да получа? И допаминът отново ни пришпорва безмилостно към следващата цел, превръщайки ни понякога в свои роби. Би било прекрасно, ако всички, породени от него импулси и усещания си струваха усилията. Но сред тях са страстта към хазарта, влечението към алкохола и никотина, поемането на прекомерни рискове, прахосничеството, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Молекули любов е нежна и искрена човешка изповед. Тук творбите се движат по фината граница между самота и обич, между разпад и събиране, между тъгата на думите и утехата в тях. Гергана Куртакова разказва истории, които всеки от нас носи в себе си. Ще се откриеш, повярвай. Може би в кутия с чувства, скрита под леглото. Може би в химичната формула на нечия любов. Може би в стиха, който си премълчал, но винаги си чувствал. Отвори тази книга с отворено сърце. Останалото ще те намери."За теб - когато мълчиш и светът не те чува. За теб - когато обичаш така, сякаш никога не си бил нараняван. За теб - когато събираш себе ... |
|
|
Изследване, проведено в САЩ с 60 доброволци, разкрива биохимичните процеси в епифизата, които "отключват" съзнанието към дълбините на Вселената. В древните учения загадъчната епифиза е известна като "третото око", "седалището на душата". Днес все още не е ясна ролята ѝ във физиологията на мозъка. Хипотезите на д-р Страсман навлизат в зоната на мистичните явления, а те се оказват податливи на научен анализ. Вратата, зад която ни очаква молекулата на духа, е открехната. Там ли е бариерата между земното и небесното в човека? ... |
|
|
Копнеем най-силно за нещата, които не бива да искаме."Целунах най-добрия приятел на баща ми." Из книгата Гуинет израства под грижите на баща си Кингсли - те двамата срещу целия свят. Майка ѝ никога не е била част от картинката, за разлика от Нейт - най-добрия приятел на баща ѝ. Двамата млади мъже са безскрупулни в бизнеса и изграждат от нулата правна империя, докато в същото време се грижат нищо да не липсва на малкото чувствително момиче. Поне до осемнайсетия рожден ден на Гуинет, когато младата жена се предава пред чувствата си и целува Нейт... само за да бъде отблъсната. Сега, две години по- ... |
|
|
Добре дошли в Катенската академия, мястото, където се възпитава елитът на Йерархията. Audi. Vide. Tace. Слушай. Гледай. Мълчи. Катенската република - Йерархията - може и да владее света, но не знае всичко. Казвам им, че името ми е Вис Телим. Казвам им, че след трагичен инцидент съм останал сирак и единствено късметът ме е довел до най-престижното им училище. Казвам им, че щом завърша, с готовност ще се присъединя към цивилизованото им общество и ще се съглася силата и енергията им - онова, което те наричат Воля - да бъдат изсмукани и добавени към мощта на тези над мен, както вече правят милиони. Както всички трябва да ... |
|
|
Единствената детска книга на Фокнър излиза за пръв път в света с различни от оригиналните илюстрации."Долината беше изпълнена със сладки благоухания, те продължаваха да вървят и не след дълго видяха дърво, покрито с листа в хиляда различни цвята. – Дървото на желанията! - възкликна Дулси. – Май то ще да е - съгласи се червенокосото момче, но когато приближиха дървото, листата му се разлетяха във въздуха, завихриха се около него и чак тогава видяха, че дървото всъщност беше един висок старец с блестяща като сребро брада, а листата бяха птици от всякакъв вид и цвят." Из книгата Уилям Фокнър (1897 - 1962) е ... |
|
|
Имали ли сте някога следното преживяване: мислите си за някого, когото отдавна не сте виждали, и телефонът започва да звъни; това е той или тя. силно копнеете за нещо - тогава събитията се завъртат по неочакван начин, и то се сбъдва хрумва ви нестандартно решение относно труден житейски проблем - тогава разбирате, че на ваш приятел му е хрумнала абсолютно същата идея, точно по същото време Повечето хора махват с ръка и решават, че всичко това са просто съвпадения. Грешката им е в това, че не се вглеждат внимателно, тъй като думата "съвпадение" означава "нещо, което се случва в един и същ момент" ... |
|
|
През 2022 г. сборникът с разкази Бойните полета на желанието е номиниран в краткия списък на Люксембургската книжна награда. В петнайсет разказа, всеки озаглавен с малкото име на главното действащо лице, авторката ни разтърсва със света на своите герои. Герои, чиито странни скитания, интроспекции и въпроси следваме: служителка, която губи работата си на петдесет и двегодишна възраст, жена, която среща индианец на прага си, друга, която се регистрира в сайт за запознанства, младо момиче, което открива красивите и не толкова красивите страни на любовта, двойка, която трябва да се изправи пред факта, че една връзка може да ... |
|
|
Титла, богатство, привилегии... не струваха колкото една нейна нежна целувка... Максимилиан Кейл, херцогът на Лайън, отдавна е погребал скръбта по изчезналия си по-голям брат Питър, когото всички смятат за мъртъв след безследното му отвличане. Неочаквано мистериозна бележка от следователя Тристан Боно твърди, че братът на херцога е жив, а следата отвежда Макс право до привлекателната Лизет Боно, незаконна дъщеря на виконт и сестра на Тристан. Скоро двамата с Лизет пътуват до Париж, представяйки се за съпруг и съпруга, в търсене на Тристан, който също е изчезнал. Дали представлението им ще остане само за пред публиката, ... |
|
|
"В тази книга природата по особен начин се разтваря в човешките емоции, в картините, които се рисуват, в начина, по който се вижда, в начина по който - образно казано - се диша. Затова, без да е декларативна и ангажирана, книгата по фин начин може да бъде отнесена към едно писане, което има съзнание за значимостта на природата за човешкото. Когато една поезия очуднява всекидневието и знае, че денят е художникът днес, то тя със сигурност има какво да каже и покаже на своите бъдещи читатели." Амелия Личева "Основният герой на тази стихосбирка е любовта с главно Л, която се стоварва върху нас двойна като ... |
|
|
"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
