Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева , Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев , Красимир Дамянов , Любен Дилов , Николай Хайтов , Рашко Сугарев , Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които ... |
|
"Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо - хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност. Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: "Това е Тодор Живков . Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?" Отговорих му: "И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не ... |
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
Предлагам ви, събрани в тази книга, златни песъчинки от един народ - еврейския! Жените от Библията, тръгнали боси сред палещите пясъци на пустинята; майките, които под светлината на газена лампа са подготвяли чеиза на любимите си дъщери; девойките, навлекли скафандър; момичето войник с пушка на рамо, което пази земята на дедите си; жената над микроскопа, вглъбена в цифрите и формулите; или пък тази, която извисява красивия си глас на сцената... Вярната съпруга, добрата майка, отличната възпитателка, лекарката, хуманистката, общественичката, откривателката, награждаваната и уважаваната - хубавата еврейка! "Техните ... |