"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
|
|
Улица „Щастие“ наистина съществува. На нея има само една ниска къща, в краен квартал на София – кучетата махат опашки пред прага, а децата се смеят. Поезията обаче има странни маршрути – минава през Самарканд в Централна Азия и се отбива в Прага, прескача до Истанбул и Дрезден, спира се на някой връх горе в планината или чака на спирка на Лъвов мост. Не е ясно къде ще срещнеш история, достойна за разказване. И няма голяма разлика дали пишеш репортаж, разказ, пиеса или стихове – важна е историята. А историите винаги идват в подходящата форма, сами си обличат подходящите дрехи. Тези стихове са писани в продължение на ... |
|
|
Книгата е продължение на "Краят на тракийската Атлантида". ... Символният език е език на превъплъщенията. Той има дълбоки корени, от които черпи сила, информация, вдъхновение, съдържащи скрито послание. Всеки предмет, животно, човек, съд имат своята роля в митологичната сцена. И заедно правят сюжета. Тук случайни персонажи или пасивни участници няма. Това не е пейзаж или натюрморт, не са битовизми - ловни сцени, разюздани гуляи, а обособени персонажи с определено място и значение в Свещен ритуален театър. Отгледани са върху историческа канава, до декорът носи неговите пра-вечни канони на красотата. Добавим ли ... |
|
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
|
Херми На доц. Владимир Янев Младостта – чудата територия, алогична и жестока диктатура. Границите и са хоризонта и утопиите – нейната реалност. Сутрин хванеш пътя, а по обед неусетно станал си невъзвращенец. Из книгата Забравен стих Петре, писал си го някога: Младостта е хапче екстази, а животът ти нататък: бетаблокери, виагра, лексотан, хомеопатия и хронична абстиненция – все по-силна и до гроб. Всъщност, младостта е стих, който плаче за редакция, но умира в рутината, ще ти кажа днес, младежо. Из книгата ... |
|
|
Колко истинска е действителността? Дали нашата реалност е всъщност илюзия? Дали не ни ли лъжат ежедневно? Живеем ли всички ние в един виртуален привиден свят? Наблюдаваме ли? Или сме наблюдавани? Нима бог е даровит математик? Или е космически суперкомпютър? Може ли всъщност всичко да е различно? Все едно дали загадъчни феномени, невероятни истории или куриозни открития: в своя най-нов репортаж за мистериите известният швейцарски журналист и писател Люк Бюргин продължава да изследва нашата действителност - без никакви табута. Равносметката след дългогодишните му разследвания: Нищо не е такова, каквото изглежда!. Над ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Годишникът е издание на Департамент "Археология" към Нов български университет. В него се публикуват студии, статии, съобщения, резюмета и рецензии, свързани с научната дейност на членовете на Департамента, студенти и докторанти в програмите "Археология". "Археологически изследвания" и "Археологически анализи и археометрия" на НБУ, също така проучвания и материали на изследователи от други научни и научнообразователни институции. "Селищна археология" съдържа общо десет статии и една рецензия. Материалите са мултидисциплинарни, а хронологичният обхват е широк - от ранната ... |
|
|
Човешката история, преразказана от нашите гени. Това е една история за вас - за това кои сте и как сте стигали дотук. Тя е уникална за всеки един от стоте милиарда души, които някога са стъпвали по тази земя. Засяга всички ни, защото всеки носи в генома си нашата колективна история, изпълнена с раждания, смърт, глад, болести, войни, миграция и много секс. Откакто учените разчетоха човешкия геном за пръв път през 2001 г., той е обект на всевъзможни твърдения, противоречия и митове. Всъщност, както Адам Ръдърфорд обяснява, геномите ни трябва да се четат не като инструкции за създаване на човек, а като епични поеми за ... |
|
|
Загадъчни строежи, невероятни факти и разобличени догми. Живеем в едно привидно научно общество. Но в нашата праистория има неща, за които нямаме и понятие - пише авторът на бестселъри Ерих фон Деникен в своята нова и вълнуваща книга. Майсторски изградени каменни феномени, загадъчни подземни съоръжения, геометрично насочени кръгове, спиращи дъха египетски пирамиди - кои са били техните строители? И преди всичко: откъде са получили тези невероятни знания? Ерих фон Деникен подробно доказва измерването на цели области, при това извършено преди хилядолетия. Стотици светилища от каменната ера са разположени на равни ... |
|
|
Тази книга ще ви запознае с една интересна и загадъчна наука - археологията. Тя изучава миналото чрез неговите материални останки. Археолозите разкриват загадки от миналото и го реконструират, като работят на земята, под водата и дори във въздуха. Книгата е част от детската поредицата "Загадките на историята" на издателство "Пан". ... |
|
|
"Никой не може да предвиди края на една наука, защото той зависи от състоянието на обществото, а то постоянно се променя. Остава да се отбележи, че българската археология все още е далече от въпросното "изчерпване" не само поради многобройните паметници, не само поради обществения интерес към тях. Нейните резултати са все още твърде далече като обем и дълбочина от изискванията, които поставя стойността на самите паметници, разбирана в най-широк смисъл...""Когато се говори за край на българската археология, не може да не се вземе предвид споменатия по-горе сигурен опит за бъдеща инвазия на чужди ... |
|
|
В тази изключително провокативна книга Сам Харис свързва морала с останалата част от човешкото познание. Харис определя морала с оглед на благосъстоянието на хората и животните и твърди, че науката може да ни каже не само какви сме, но и какви трябва да бъдем. Според автора моралният релативизъм е просто заблуда - и то заблуда, за която човечеството е принудено да плаща все по-висока цена. Най-сетне, убеден е Харис, на намесата на религията в областта на човешките ценности може да се сложи край: също както няма християнска физика и мюсюлманска алгебра, не може да съществува и християнски или мюсюлмански морал. Използвайки ... |
